|
| *** |
Внезапно - оказа се, че това дете се е еманаципирало!
Партията ми върти, азерчета върти, Моника върти, пари някакви върти през Моника, абе с две думи - върти ми номера като центрофуга. Не ги обичам тия работи.
Сега съм решил да го ликвидирам. Не искам да го оприличавам на архар, защото не съм като някои други лидери да спекулирам с личния живот на хората. Ако си има рога момчето - негови са си, не ме интересува това.
Но без да им се бъркам в постелята, ще кажа като моя приятел Милошевич навремето - Моника, стисни зъби!
Бидейки политически баща на това дете, самозабравило се в развитието си, ще го умъртвя като Иван Грозни или като Тарас Булба.
С Иван Грозни положението е следното. Аз съм историк и ще ви кажа, че няма нищо доказано около смъртта на сина му Иван. Някои твърдят, че е чисто битово убийство. Според една от версиите царят в изблик на гняв ритнал в корема бременната си снаха, после синът потърсил обяснение. Скарали се, сбили се, самодържецът цапардосал приемника си с твърд предмет, без намерение да го убива. Осъзнавайки какво е направил, много се разстроил - Репин това го е нарисувал великолепно, лицето на убиеца в неговата картина създава поразяващо впечатление. Според други версии синът просто бил кекав, легнал болен и скоро се представил на Отеца си, за което земният му отец нямал заслуги.
Във всеки случай Иван Грозни има един мним син, който атакувал престола - Лъжедмитрий. Много хубаво име. Аз така се и обърнах към Сергей, като разбрах, че няма да ми даде партията без бой:
- Серго, Серго, момченце-ментенце, Чудо-Юдо! За мен ти си един Лъжедмитриевич и си позор за лявата идея!
После реших по Тарас Булба да карам - човек, като си има обща култура, може да асоциира колкото си ще.
И тъй, казах му на Серго, както е писано:
- Що предаваш ти баща си и отечеството си, бе, синковецо! Аз те създадох, аз ще те убия!
А той ми пуска лафове от същата книжка:
- Отечеството е туй, що дири душата наша, туй, що на света е най мило ней.
- Сиреч твоето отечество е Моника - извадих му поуката аз.
- Аааа, такива да ги нямаме! - мина на български той. - Моника е после отечеството, а най-много от всичко моята душа се стреми да запази мястото си на руля на партията!
После малко се попържахме на тема Бойко Борисов, ама културно пак, с общи приказки и крилати фрази.
Въобще ние с такива аргументи се замеряме и това ни е нивото на конфликта - Моника, Хохегер, Гоце-Боце, кой стреля по архари и кой мята камъни с червена прашка, кой бил грозен и кой - страшен.
--------
* Изразът е на Цветан Цветанов. Точните му думи (пред TV7) са: "В момента аз не бих искал да коментираме изказването и на Станишев, и на Първанов, защото те са във вътрешноличностен конфликт в партията си".