|
| *** |
Откъде да знам аз още тогава...
Откъде да знам аз още тогава, че мога да изтегля заем в долари и да го връщам в инфлационни левчета? Никой не ми каза, да не говорим, че в банката, като попитах (щото нещо бях подочул), ме изгониха и казаха, че имам право на трийсет долара при пътуване с "Балкантурист" и на нищо повече.
Що ги не взех тогава тия долари!
Поради тая глупост в неразумните си млади години, когато трябваше да се ориентирам професионално и да реша как ще си изкарвам хляба, ми дойде странната идея да си заградя една улица - виртуално, разбира се, и да събирам такса от паркиращите. Хората тогава бяха разбрани и си плащаха, щото нямаше странични стъкла по сервизите, да не говорим за предни.
По-късно и общината се сети за тоя номер и бизнесът умря.
За да изкарам за насъщния, се принудих да обложа с данък "сигурност" бакалничките по моята улица. По онова време всеки, видял се с гаражче, веднага отваряше в него супермаркет. Хората, както казах, тогава бяха разбрани, плащаха си редовно, защото времената бяха такива, че се търсеха повече стъкла за витрини, отколкото решетки.
Стана чудо - освен за хляба изкарах и някаква пачка, но поради уверенията по вестниците, че държавата не била можела да фалира, я занесох в банката, държавата не успя, но банката фалира и ми цуна пачката.
Тогава много се ядосах, запознах се с едни хора, които ми рекоха, че са роднини на Кевин Костнър или на Робин Худ, и двамата не ги познавам лично, но били борци за справедливост, свобода, братство и равенство, та в една приятна вечер набутахме фалиралия банкер в багажника, закарахме го на едно място и не го пуснахме, докато не ни плати с лихвите - и на нас, и на всички други ощетени. Нашата грешка беше, че тъй като на другите прецакани не им знаехме имената и адресите, та да им върнем парите, взехме че ги дарихме за развитието на културата в България в лицето на нейните ангелски гласове и божествени тела, та ни надушиха едни органи и трябваше да си им платим с остатъка, та да ни оставят на мира.
Поне десетачка да си бях оставил!
Ама нали това ви обяснявам, уважаеми съдии, загубено поколение сме ние!
Та, принудих се да взема заем от приятели, за да си купя цистерна и да я пратя в братска Сърбия, за да подпомогна градския транспорт в Белград, страдащ заради империалистическата агресия и ембаргото.
Като не му върви на човек - не му върви - цялата композиция мина, само за моята цистерна се заядоха на границата - не им била в списъка. Добре че беше по средата на влака - между други двайсетина цистерни, та хората излязоха разбрани - не си играха да я откачат, само помолиха да ги имам предвид. Авансово, ако почитаемият съд разбира за какво става дума... Не, Кевин Костнър го нямаше там, аз нали вече казах, че не го познавам... Но пък хората излязоха негови познати, та взеха и неговия дял...
Загубено поколение сме ние, уважаеми съдии - един долар да бях си запазил от благодарността на братския сръбски народ - сега нямаше да съм пред вас! Щях да си го завъртя, да го инвестирам в родната металургия и сега пред вас нямаше да стоя аз, ами шефът на данъчните, който е проспал икономическия ми просперитет!
Ама нали ви казвам - загубено поколение сме ние - оправните хора с един долар половин България си купиха, ние още пердашим клиентите по кьошетата, та да изкараме за единия хляб и за Кевин Костнър...