Жени Марчева, БНТ: Добро утро сега казвам на ген. Румен Миланов, ръководител на аналитичното звено за борба с корупцията към Министерския съвет (БОРКОР). Здравейте.

Румен Миланов: Добрутроо! На вас и на всички зрители.

ЖМ: Вчера сравнихте изграждането на БОРКОР със строителството на метро.

РМ: Точно така. Така беше.

ЖМ: Казахте: първо трябва да бъде направена компанията, след това да бъдат положени релсите и най-накрая мотрисите да тръгнат.

РМ: Точно така!

ЖМ: Защо година и малко след анонсирането на това аналитично звено релсите все още не са положени?

РМ: Полагаме ги.

ЖМ: Полагате ги сега? Толкова ли е трудно?

РМ (въздиша): Амиии да. (...) Този проект, в което няма нищо лошо, го почнахме, както се казва, на гола поляна. По ирония на съдбата съм негов директор и почнахме от нулата.

ЖМ: Защо? Защо по ирония на съдбата?

РМ: Амии (разперва ръце), така се определиха, че трябва да бъда негов директор. Той е един много сложен, интересен и важен проект.

ЖМ: А за вас иронично ли е, че вие точно оглавявате БОРКОР?

РМ: Не, просто така се стекоха обстоятелствата. Не бих казал, че това е иронията, че има ирония от мене, напротив. Точно, даже, в голяма степен вътре в себе си, бих казал, че се и гордея с това нещо.

ЖМ: Това е хубаво.

РМ: Гордея се, защото почнахме да правим нещо ново. Нещо, бих казал, уникално. Не от големите фрази да ги използвам в моя изказ. И мога да го докажа защо е това. Има три уникални момента в този проект.

ЖМ: Казвайте кои са.

РМ (брои на пръсти): Първият проект (явно визира "моментите"; по-нататък ги нарича "проблеми" - б.р.) е самата информационна технология - като цяло. Ако трябва, ще влеза в различните детайли. Вторият уникален проблем, това е противодействието на корупцията чрез комплексно въздействие. Това е един комплексен проблем и трябва... (не довършва). И третият проблем е изграждането на една модерна администрация. Което е много мал... която е чужда за нашата практика в момента. Тоест, изграждане на хоризонталните връзки (сече водоравно с ръка) и хоризонтално кореспондиране на отделните интердисциплинарни междуинституционални отношения. Ето това са му трите много важни момента! И които - бъдещето е там! Мога да го развия по-подробно.

(...)

ЖМ: Казахте нещо важно - че у нас корупционните епизоди били ежедневие.

РМ: Еми, както виждате, може би не всеки ден, но всека седмица нещо се появява.

ЖМ: А защо в България няма нито един осъден политик тогава за корупция?

РМ: Това трудно мога да ви отговоря на този въпрос. Не съдя.

ЖМ: Вашето обяснение ми е любопитно какво е.

РМ: Първото... И точно тука е много важен този проект. Защо трябва само... Политиците ли са най-корумпирани? Нека да кажем - всеки, който се занимава с корупция. Не бих казал, че пък политиците са най-корумпираните. Това не е най-коректното към тях. Въпросът е: защо не са осъдени? Най-вероятно, защото много трудно се събират съответните доказателства. Това е единият много сложен момент. Но точно тук е важна и ролята на този център и този подход, тази концепция БОРКОР. Да се въздейства върху средата. Въздействайки върху средата, да се създадат до минимум възможността за корупционни практики, е много по-ефикасно, отколкото да търсим X, Y или Z. Защото нали знаете една римска мъдрост: има ли ръка, която дава, винаги се намира ръка, която да вземе!

ЖМ: Тоест вие искате да плеснете ръката, коята дава.

РМ: Която дава. Ето точно това е важният момент.

ЖМ: Кога ще я плеснете ръката, която дава?

РМ: Ами кога. Ако мислите, че тази ръка може лесно да се плесне, е доста така смело. От целия ни световен живот, бих казал - световен живот още от възникването на тази... (пак не довършва; може би цивилизация - б.р.)

---------

Забележка. Словоредът, синтаксисът и терминологията са напълно автентични.