|
| *** |
...Българите са добри и много гостоприемни хора. След пристигането си бях настанен в една стая с трима местни студенти, които веднага извадиха бутилка "домашна" да отбележим случая. Откакто зарязах спорта, вече не пазя режим и смело им казах да ми сипят едно "двойно" - около 60 грама. В течение на два часа успях да го изпия почти цялото, макар че стаята почна да губи контурите си пред очите ми. През това време българските ми колеги пресушиха две бутилки, а после почнаха да се сбогуват с мен. Предположих, че се готвят да умрат на някое тихо и спокойно място, но се оказа, че просто отивали да си допият. Аз не можах да мигна цяла нощ, прекарах почти цялото време в тоалетната, а призори реших да се запиша в местния Клуб на анонимните алкохолици.
През деня бях на лекции - имахме съпромат. В един момент асистентът провокационно ни запита - а ако заменим дървените опори на един мост с метални, отчитайки само якостта на натиск, какво ще стане? Знаех за този случай, вдигнах ръка и обясних, че мостът ще падне. Вярно, кимна асистентът, вие в Масачузетс не сте били толкова загубени... А защо ще падне? Споменах за "принципа на изкълчването" - ако височината надвишава три пъти диаметъра... Не бе - разсмя се оня - избързах да те похваля. Ще падне, понеже циганите ще отрежат опорите и ще ги предадат за старо желязо. Хайде, запиши си и гледай да не говориш глупости на изпита...
Вечерта посетих Клуба на местните анонимни алкохолици. Седяхме в полутъмното помещение и изповедите се редяха една след друга:
- Преди година пиех по пет дамаджани вино на семестър, но откакто тате изкорени половината лозе...
- Обикновено си консумирам по бутилка "Балънтайн" седмично, но след началото на сесията всичко отива за изпитващите...
- Преди година пиех по пет коктейла на вечер - но после си купих кола и сега, докато стигна до дискотеката, спестените пари ги давам да "черпя" катаджиите по пътя...
Толкова много човешки трагедии, че дори не посмях да се обадя.
На следващия ден ни пратиха на практика в един завод. Там бригадирът ме попита в Америка още на английската метрична система ли сме. Чул утвърдителен отговор, ме прати да пренасям дюймови (или цолови, все тая) тръби от едно мазе в друго. Около обяд се оплаках на супервайзора, като междувременно го попитах и как са със социалната отговорност във фирмата.
- Абе, какво да ти кажа - почеса се по главата той. - Аз отговарям да се изпълни планът. Ако не успеем, ставам социално слаб. Голяма отговорност си е това, но ако искаш, питай и мениджъра...
Мениджърът се възхити на добрия ми работен английски, а после обясни, че това със социалната отговорност било отживелица. Сега той създавал иновативна среда - вместо първо да произведат нещо и после да поръчат транспорт, той правел обратното. Гледката на чакащия на двора тир и обещанието престоят му да бъде удържан под формата на глоба силно повишавали производителността на труда. Записах си.
Реших да се явя с колегите и на един от изпитите. Не се готвих специално, ползвах това, което бях научил у дома. Доцентът обаче скоро почна да ме гледа подозрително (абе, ти откъде ги знаеш всички тези работи, а?), а после ме рече "таен клиент от ВАК" и ме изгони.
Иначе беше спокойно и сигурно - в Студентския град бе обявен "вечерен час" и навсякъде патрулираха полицаи. Обясниха ми, че кучетата им са специално обучени да откриват наркотици. Проверих и оказа се вярно - дадох на едно куче петдесет долара и след няколко минути то ми донесе пет дози.
И накрая специално искам да благодаря на служителите от нашето посолство за новите панталони. Понеже, нали разбирате - изпрах джинсите си и ги оставих в общата сушилня... Очевидно, наистина имам да уча още много неща.
Поздрави,
Майкъл Браун
