В опит да намали цените на лекарствата здравният министър Десислава Атанасова лансира вече отхвърлени идеи, които няма как да проработят на практика. Вчера тя поиска специализирана администрация, подобна на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, да се занимава с цените и нивата на реимбурсиране на медикаменти, плащани с публични средства. Освен това смята да започне преговори за намаляване на надценките, които слагат аптеките и търговците на едро.
"Трябва да има специализирана администрация, която да извършва и да участва в процеса на регистриране на цени и определяне нива на реимбурсиране. Такава специализирана администрация може да бъде формирана в държавна комисия, например по подобие на ДКЕВР. Представителите на индустрията не възразяват на тази идея", заяви Атанасова. Подобна идея имаше и по времето на втория здравен министър на ГЕРБ - Анна-Мария Борисова, но тя не се реализира. В момента с цените и нивата, поемани от здравната каса, се занимава комисията по позитивния лекарствен списък към Министерския съвет.
Атанасова смята, че със специализирана администрация цените в позитивния списък ще се актуализират много по-бързо, отколкото в момента. "Именно защото има забавяне в комисията по цени и реимбурсиране, защото там са ангажирани хора, които идват от различни други институции и не са постоянно ангажирани с тази работа, смятам, че много бързо би се реализирала дейността на комисията, ако тя се състои от специализирана администрация и тази администрация се занимава само с това. В момента, доколкото знам, има сериозно натрупване на заявления от фирмите за регистрация на цени и комисията не успява в срок да направи проверките", коментира Атанасова.
Колкото по-бързо се включват нови лекарства в позитивния списък, толкова повече може да се очаква, че цените на старите ще падат. За целта обаче не бива да се бави и регистрацията на медикаментите в Агенцията по лекарствата, за която Атанасова не спомена. Освен това бавенето в комисията, която прави позитивния списък, не е поради разнородния й състав, а заради честите персонални и структурни промени. За последните 2 г. те са пет, което блокира за дълги периоди работата й. Затова и нови лекарства не бяха включвани в списъка и това беше едно от обясненията за повишаването на цените. Част от смените действително бяха обяснени с нараснали служебни ангажименти на хората. В комисията влизат 13 души - петима от квотата на МЗ, петима представляват НЗОК и по един представител пращат съсловните организации на лекарите и зъболекарите. Председател в момента е Росица Спасова, представител на Министерството на финансите.
Атанасова ще поиска среща с организациите на аптеките и дистрибуторите за размера на надценките, които те слагат. Сега търговците на едро имат право на надценки между 6% и 10%, а аптеките средно на 20%. "Имам идеи по отношение на надценките на търговците на едро и на дребно, но това подлежи на допълнително обсъждане. Ще поговорим с колко биха могли да бъдат намалени надценките", посочи тя. При тройната коалиция МЗ опита да намали надценките на търговците и аптеките, но срещна сериозен отпор, включително и в самата коалиция.
АНАЛОГ
Примерът, който новата здравна министърка дава - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, - за да защити идеята си за създаване на поредна администрация, е много неподходящ. Първо, лекарствата са стока, а ДКЕВР е създадена като регулатор на пазари на услуги - електроснабдяване, топлоснабдяване и т.н. Второ, комисията за енергийно и водно регулиране не спуска цени и тавани, а само одобрява предложенията на компаниите за промени в тарифите им според инвестиционните им планове, като при водата следи и за поносимост на цените. Трето, ДКЕВР е регулатор на услуги, предоставяни по национални и регионални мрежи, което в момента превръща фирмите оператори в монополисти. За разлика от тях пазарът на лекарства е много свободен. Проблемът с цените на лекарствата у нас се дължи не на липсата на регулация, а тъкмо на намесата на държавата, на порочните търгове и на корупцията в администрацията.
