|
| *** |
Отидох.
В болничните коридори пъплеха всякакви хора - с чанти и сакове в ръце, с цветя, с катетри и патерици. Пробих си път до регистратурата и попитах къде мога да намеря моя приятел. Казах кога е пристигнал и от какво се оплакваше. От регистратурата делово взеха личната ми карта, записаха внимателно трите ми имена и адреса ми и ми казаха да чакам.
След десетина минути дойдоха двама санитари с инвалидна количка, хванаха ме за раменете и ме натиснаха да седна в количката.
- Къде ме карате!
- В спешното - отговориха ми двамината в хор.
- Чакайте! - рекох. - Аз съм здрав!
- Нищо не можем за чакаме - отговориха ми санитарите. - Знаеш ли колко такива като тебе имаме да вкараме днес!
- Чакайте! - рекох. - Аз идвам тука при друг болен!
- Когато той се появи - каза един от санитарите, - ние ще го доведем в твоята стая!
- Но той вече е тука! Лежи!
- Супер! Значи ще може веднага да те посети.
Забутаха количката в сутерена, където имаше мрачен, сив надпис "Гардероб". Прибраха дрехите ми, навлякоха ми болничен халат и ме посъветваха:
- Сам ще си купиш термометър, чехли, бинт, аспирин и четка за зъби.
Откараха ме в стая, посочиха ми леглото и рекоха:
- Ако има някакъв проблем, само натисни копчето, дежурният веднага ще дойде.
Поех си дъх и седнах да мисля вариант как да се измъкна от тази клисава ситуация. Но в този час вратата се отвори и влезе доктор, обкръжен от студенти стажанти.
- Слава богу! - рекох му. - Най-накрая дойдохте.
- Много ли ви боли? - попита ме докторът.
- Точно обратното - нищо не ме боли, аз съм здрав човек!
Той тихо и внимателно ми рече:
- Ако не усещате никаква болка, значи положението ви е много по-сериозно, отколкото ние предполагаме. Помните ли кога и къде за първи път получихте криза?
- Никога нищо не ме е боляло, разберете го!
Докторът записа нещо в папката и се обърна към студентите:
- Сами виждате пациент, който отказва да признае, че е болен. Такива случаи вече имаме всеки ден. Ние сме длъжни да ги лекуваме, докато те не забравят тази илюзия, че са съвършено здрави. Обикновено предписваме операция, винаги е помагало.
С почти пълен глас извиках:
- Не искам никаква операция!
Докторът леко се усмихна:
- Никой не иска да бъде опериран. Но за вас това ще бъде единственото правилно и спасително решение.
- Аз съм здрав, нямам никакви оплаквания и нищо не ме боли!
Докторът поклати глава:
- Ако всичко това, което говорите, е истина, вие нямаше да бъдете тук!
На другата сутрин ми казаха, че не ми се полага закуска, защото ще ме оперират по спешност. Отведоха ме в банята и избръснаха цялото ми тяло. После ме откараха в операционната зала.
Нещата отиваха към упойка, рязане и ужас!
Тогава получих просветление!
- Чакайте! - рекох аз от операционната маса. - Истината е, че съм един стар, болен и нещастен човек. Всичко ме боли. Но има един проблем. Нямам никакви пари и нямам здравна осигуровка!
Анестезиологът изключи апаратурата си.
- Толкова нямам пари - продължих аз, - че не мога да избера екип и да му платя.
Хирурзите свалиха ръкавиците си и тръгнаха към изхода.
- Нямам пари нито за докторите, нито за сестрата, да не говорим за санитарите нощем. Един лев нямам!
Натовариха ме на количката и бързо ме откараха в сутерена, където имаше мрачен, сив надпис "Гардероб". Прибраха болничния халат и върнаха дрехите ми.
Облякох се и пак отидох на регистратурата да питам за моя приятел, който лежи някъде по етажите. Посрещнаха ме хладно и строго:
- Пак ли вие! Не сте желан в нашата болница!
Вдигнах рамене.
- И - рече жената зад гишето на рецепцията, - повече не се връщайте тука. Аз лично ще скъсам здравния ви картон!
Обърнах се и моментално си тръгнах.
