Живият зор е мой печален спътник в живота и понякога дори аз се уморявам от денонощните усилия по пречупването на гръбначния стълб на тежката организирана престъпност. Но сили и кураж ми дават фантастичният бюджет, с който боравя, благодарността на признателните граждани, сълзите на умиление в очите на Веселин Маринов. Извън семейните радости и задължения, аз за това живея - за професията си и за възможността да извършвам всички тези действия, които наричаме консултации.

Не мога да разбера някои журналисти. Аз искам да им помогна да станат по-добри професионалисти, да се гордеем с тях. Правя им съвсем добронамерени консултации за естеството на тяхната професия. И безплатно консултирам, даже съм склонен при добри резултати аз да поощря морално и материално консултируемия обект, бидейки аз самият доволен субект на консултацията.

Журналистът трябва да се стреми да прави политика. Какво имам предвид. Преди всичко - положението на гръбначния стълб. Говоря за комплексен хоризонтален подход. Гръбначният стълб на един коректен мой партньор от четвъртата власт трябва да заема хоризонтално положение, когато комуникира с мен. Журналистът трябва да може да заема позата на табуретка, върху която да сложа своите тези и виждания.

Наистина в мен буди учудване нежеланието на някои журналисти да си улеснят живота. Ами аз отивам при тях, свършил съм им цялата работа, нося им готови въпроси, отговорите си ги знам, само трябва да си изрецитираме конструктивния диалог и готово! А те се дърпат - не можели политика да правят и им било неудобно да им подготвяме въпросите.

Не искам да приравнявам престъпността със журналистиката, но човек трябва да знае кога да прегъне гръбнак - за да не се пречупи. Както например аз строших гръбнака на Октопода, целият му кокалак на сол направих и сега Октоподът е едно безгръбначно и нищо повече. Това е резултат на интегрирания водоравен подход, който въведохме в системата на МВР.

Концептуалните ми виждания за журналистиката личат в работата на няколко топжурналисти, които аз безпределно уважавам. Правейки политика, журналистът може да използва една много по-богата палитра от емоции и изразни средства, отколкото може да си позволи отговорната политическа класа. (Изключвам Премиера, защото той е нещо повече от политик - икона, спасител, слънце и преди всичко гений, комуто всичко е позволено.)

Аз примерно мога да кажа на някой съдия: "Поведението ви е национално безотговорно и не такова, каквото очаква обществото".

Добрият журналист след съответната консултация ще си разкъса ризата и ще изреве: "Съдията на Октопода пирува с главорези! Граждани, докога ще търпим дерибеи в тога?! Да им разбием главите със съдийския чук! It's the Hammer of justice!"

При кончината на дадено лице, извършвало тежки престъпления и разплакало не една майка на територията на страната, аз мога да кажа: "Това нямаше да се случи, ако мярката му за неотклонение бе адекватна".

Добрият журналист ще каже: "Този човек друго и не заслужаваше, това е все пак възмездие при мудната и несправедлива съдебна система у нас".

Така я разбирам аз качествената журналистика и съм готов да консултирам всеки, в когото видя потенциал...

Обсъждах вчера тия постановки по една телевизия, не срещнах много разбиране, а междувременно взели, че очушкали в центъра на София едно лице, което се занимавало с нелегален хазарт.

Неприятна история, но един смел журналист би могъл да каже много интересни работи за пиратския бизнес, черепа, костите, прекършените надежди и гръбнаци...