- Правилно го очушкаха Кадафито! И Осамата правилно го очушкаха! Да не говорим за Саддамчо, дето съвсем правилно го очушкаха! - заявявам с траен исторически оптимизъм, вдишвайки кислорода на запролетяването.

Изтегнали сме се в махленската беседка активистите от сдружението "Граждани за Мусагеница" - Панайотов от съседния вход, Данчо Акъла и myself. На биричка без мезе. Както винаги. Този път обаче не буаме домино. Слушаме новините по радиото от опела на Панайотов.

- Бе малко им е чушкането, малкооо! - въздиша комшията. - Ми Башар Асад кога ще го чушнем? Ми Махмуд Ахмадинеджад, дето ми се връзва езикът на фльонга да го кажа, кога ще го чушнем? Ми Раул Кастро, Кич Чен Ун, Уго Чавес ша ги чушкаме или нема да ги чушкаме, а?

Панайотов е резервен полковник, танкист. Понякога мизантроп.

- Има си хас баш пък тях да ги оставим нечушнати! Не, не! Щото само така, чушкайки ги един по един, до един, прогресивното човечество ще надделее над регресивното човечество! - заявявам с траен исторически оптимизъм, продължавайки да вдишвам кислорода на запролетяването.

- Аналогично! - намесва се в задълбочения разговор Данчо. - На госпожа Шафранкова от химическото чистене зимъска й гръмна чушкопекът и затвори само 180 буркана лютеница и пет бидона кисели краставички.

Йордан Спасов е кукунджос. Малко акъл да имаш, казват, ама да ти идва навреме. А той вика: много акъл имам, ама изобщо не ми идва. Та затуй.

- Едно не мога да му простя на Муамарчо! - вълнува се Панайотов. - В своята книга, бяха я превели със зелени корици, та и викахме "Зеленото чудовище", взел, че писал: "Жената прилича на човек. Жената яде като човек. Жената ходи като човек. Жената говори като човек." Бе, стига, бе! Приличала тя! Тя мойта на нищо не прилича, та на човек ли!

- Чуя, чуя! - провиква се зад ъгъла Таня, Панайотовата буля. Ама хич не страховито, а добронамерено. Знае си тя своя чешит, не му се връзва. Вече съм информиран, че е лекарка, гастроентеролог в Първа градска. Симпатяга, само дето боботи с тембъра на д-р Хаус.

- Ама и оня, Доган, на нищо не прилича, да ти кажа! - прехвърля на друга тема комшията - То бива, бива, ама толкова биване пък изобщо не бива! В училището за политици рекъл, че моралът в политиката бил вреден. Цитирал Макиавели, че действията на държавника трябвало да се оценяват по това дали са допринесли за човешкото благо, а не от морална гледна точка.

- Е, и какво толкова не бива? - съм типично любознателен.

- Какво какво? Толкова скромност не бива! Щото от каквато и гледна точка да го оценяваш, все е велик! Допринесъл ли е, питам, за човешкото благо? Допринесъл, та дрънка! Хеле за личното си благо колкото е допринесъл, еша си няма! Щото и той човек, нали, личното му благо човешко, нали, случайно да не е животинско личното му благо, човешко е, нали!

- Аналогично! - мърмори Данчо Акъла. - Преди две нощи отровиха кучето на доцент Павлов от Минно-геоложкия. Подхвърлили му първокачествен колбас, стандарт "Стара планина", с три медала от Пловдивския панаир. Животинчето изяло колбаса, стандарта и медалите ги повърнало, ама късно.

- Всъщност, прав си, и на морал бая го е докарал, ако става дума! - викам. - Разказвали са ми как го калесвали ония безнравственици от фирмата, дето я консултирал. "Десет милиона ти е хонорарът, ефендилер, буюрум и прочие!" Пък той: "Не може, не е морално, само милион и половина ще взема, и то с отвращение!" "Сакън, Доган бей, не ни троши хатъра!" "Йок, сиктир, когато българските дечица гладуват, повече от милион и половина не пипам!"

- Чак ми се плаче от морално умиление! - хълца тембърът на д-р Хаус.

- Аналогично! - почва Данчо Акъла, после вижда на хоризонта идващия патрулен сержант Иванов и изфирясва зад ъгъла на блока.

Очевидно е сгазил лука. Пък и на морал май хич не го е докарал.