Една от водещите теми в съботно-неделните страници е промяната в статуса на бившата шефка на Държавен фонд "Земеделие": "След близо две години разследване Калина Илиева с две обвинения", съобщава "Труд".

За нас не е толкова важна юридическата страна на сагата. Това симпатично момиче се превърна в символ на кадровия потенциал (дългата резервна скамейка) на сегашното управление и нейното име стана нарицателно. Парашутистите във властта с проблематични дипломи и особени професионални компетенции вече се наричат "калинки", а в нашия форум им викат "кадрите от Калининград".

Пресата в наши дни набляга на отрицателните качества на Калина Илиева, но тя и съществата като нея имат ред положителни характеристики - пробивност, сръчност, целеустременост, здрава кожа, богато въображение и нещо, което можем да наречем деликатно, вкус към алтернативната истина. "Калина сама си издала дипломата", свидетелства "Стандарт". Това може да се разгледа и като продължение на известната тенденция - чукча не читатель, и да се изведе в нов принцип: калинката не е читател, калинката е издател. Подозрение за още едно такова насекомо има на същата страница в "Стандарт": "Кмет иска справка за тапията си". Герберът Иво Димов, управляващ Димитровград, бе натопен от свой съпартиец с СМС до върховния арбитър ББ, че висшето си образование е завършил с червена тога на черни точици. Пловдивският университет вече се произнесе, че Иво Димов не фигурира в регистрите на вуза. Затова г-н Иво, пише "Стандарт", щял да подаде искане до ПУ "за щателна справка". Явно първия път не са търсили както трябва.

Челото на "Новинар" подсказва възможно обяснение за нашествието на калинки: "Интернет убива книгите. Младите зарязаха четенето, смятат го за отживелица". Явно новите технологии отблъскват прогресивната младеж от стандартното образование с четене на учебници, явяване на изпити и други унизителни процедури.