Човек не знае къде ще го заведат съдбата и краката му - допреди малко си седял на масата с приятели, а след малко - вече душиш тревичките... Не, не в оня свръхсетивен и омаен смисъл. В края на краищата, пролет е, всичко цъфти и се събужда за живот, какво по-екологично от това, да се пльоснеш сред зелената трева с две зелени марули в стомаха - зелен и отвън, и отвътре!

И както си лежах и душех тревата, усетих, че някой друг ме подушва. Обърнах се - куче.

Напоследък кучетата станаха нервни, затова реших да подходя съвсем възпитано и конкретно към най-добрия приятел на човека.

- Куче, не ме яж!

А кучето не само проговори, ами ми отвърна с елинпелиновските рими:

- Няма, мършо, да те ям! И кръвта не ще ти пия, че миришеш на ракия!

Леле, нашите кучета - най-начетени в света!

- Ти откъде го знаеш това?

Кучето също се изненада.

- И вие ли го знаете? Чакайте, сега ще викна компанията - ще се радват да се запознаят с интелигентен човек!

Компанията се събра, наобиколи ме, полая малко за добър вечер, а една кучка мило рече:

- И аз обичам стихове! Вземи ме вкъщи!

- Няма начин - рекох, - жена ми няма да ни разбере.

- Жена? - заинтересува се някакъв странен пес. - Не се ли страхуваш да се разхождаш нощем из градинките, като не си кастриран?

- Моля-моля! - обидих се. - От какъв зор?

- За да се ограничи популацията на недобросъвестните данъкоплатци - компетентно рече песът. Много станахте - направо вече като бълхи се прескачате! И само знаете да лаете по телевизиите, че нищо не ви е наред. Пък като не се размножавате, ще намалеете по съвсем хуманен начин, добросъвестните ще станат повече, резервът ще се напълни, лошите заеми ще станат добри заеми, междуфирмената задлъжнялост ще изчезне и икономиката ще живне!

- Аз съм почти добросъвестен данъкоплатец - обидих се. - И какви са тия човеконенавистнически методи? Как така ще ме режат, без да ме питат?

- Изисквания от Брюксел - въздъхна едно малко подобие на пинчер. - Еврофинансирана евродиректива. Недобросъвестните - кръц! Преживява се, само дето ти слагат жълта марка на ухото и тичаш белязан сред добросъвестните, та да ти се подиграват, че мязаш на говедо по САПАРД.

- Пък аз обичам стихове... - усука се пак оная кучка.

- Те и сега, не знам защо, са ми сложили името в някакъв списък пред общината - рекох. - И в интернет ме обявиха. Не, че не съм си платил, ама май не всичко...

- Видя ли? - зарадва се полупинчерът. - Значи при вас е по обратния ред - първо - слагат марката, после - кръц!

- Стига с това кръцкане! - ядосах се. - Само това ли знаете?

- Времето изисква радикални решения - рече ми нещо рошаво с опашка. - Криза е - всички трябва да сме готови на жертви!

- Аз обичам поезия... - рече кучката.

И тогава дойдоха екоравновесниците, опитаха да хванат някой от събеседниците ми, но те се разбягаха, така че хванаха мен.

- Момчета - рекох, - аз съм маркиран! Пред общината ме има и в интернет можете да видите - имам си марчица, не ме кръцкайте, пуснете си ме вкъщи!

- Твой проблем - рече коравосърдечно шефът. - Лежи мирен, сега ще викнем патрулката.

- Началство, - примолих се, - не бъди част от проблема - стани част от решението му! Пусни ме, аз сам ще си долазя до нас! Само малко равновесието ми се губи, но нали затова са дуварите...

- Не ви е срам - рече ми жена от екипа, в бяла престилка. - Такива като вас не трябва да имат деца!

И стана чудо - равновесието ми се върна, краката ми сами ме поведоха, пораснаха ми криле и полетях...

Това, българите, сме способни на чудеса, когато ни се кажат точните думи на точното място!