Държавата няма да плаща пенсии на хората с увреждания, ако те могат въпреки проблема си да продължат да работят по професията си при същите или при облекчени условия и режим на труд. Това е идеята, която поддържа социалният министър Тотю Младенов за ограничаване на разходите за инвалидни пенсии, става ясно от изготвената за целта стратегия след сондирането на мненията на различни институции и социалните партньори. В момента около 260 000 души получават инвалидна пенсия, а са в трудоспособна възраст. Всички, които вземат инвалидна пенсия за стаж и възраст, са 430 600.

Правото да решава кой да получи пенсия и каква - частична или цяла, се дава на НОИ. Оттам ще се произнасят на базата на ТЕЛК-овото решение, професионалната характеристика от работодателя и документите от службата по трудова медицина. Точно трудовите медици ще преценяват дали увреждането пречи на човека да продължи да изпълнява професията си, какво може да работи изобщо и при какви условия.

Ако човекът може да запази позицията си, като се труди например на намален работен ден, ще получава частична пенсия, само за компенсиране на загубения доход. Аргументът е, че общественото осигуряване не бива да поема функциите на подпомагането, а да изплаща само суми, заместващи или допълващи загубения доход, каквато е функцията на пенсията. Като съобразява отпускането на пенсия с възможността човек да продължи или не да работи, държавата на практика прехвърля на бизнеса социални функции. Работодателите ще трябва или да се съобразяват със състоянието на работника вместо със своите нужди, или да намерят начин да се освободят от него, което пък ще го остави без доходи, тъй като едва ли ще успее да си намери друга работа. В същото време бизнесът плаща по-голямата част от осигуровката за общо заболяване и майчинство, покриваща риска инвалидизация, а за опасни условия на труд е изцяло за негова сметка. Не става ясно какво ще се случи с хората, които заради увреждането си вече са изпаднали от пазара на труда и не могат да си намерят работа, което в кризата е трудно дори за здравите.

Документът предвижда още рехабилитацията да стане задължителна, а НОИ да взема решение за отпускане на пенсия едва след провеждането на такава. "Рехабилитацията ще покаже на обществеността, че промените в експертизата се правят не толкова заради фикса, а за да се помогне на трайно неработоспособните да се реинтегрират на пазара на труда и в обществото", пише в стратегията.

Медицинската експертиза за всички категории лица остава към здравното министерство, но комисиите ще определят само вид и степен на увреждане, без да се ангажират с оценка на намалената работоспособност, както и подходящите за труд условия. Сега в експертните решения на хората в трудоспособна възраст се определя процент намалена работоспособност, а всички с над 50 на сто имат право на пенсия. Размерът й зависи от годините стаж и определения процент.

Стратегията вече е приета по принцип от работната група, а до 23 април трябва да са готови и законодателните промени, както и разчетите по новата политика. Предвижда се координатор на промените да бъде Агенцията за хора с увреждания. "Принципите са правилни, но първо трябва да се променят много други неща. Аз няма да допусна да се спира пенсия на човек, който може да си работи по професията, но не му е осигурена достъпна среда. Но ако му е предложена подходяща работа, а той е отказал, сори", обясни какви ще са насоките на промените шефът на агенцията Минчо Коралски.

ГЕРБ реши да вкарва ред в лекарската експертиза, след като покрай кризата бюджетът на НОИ стигна до 2 млрд. лв. дефицит. Законът сега позволява повечето хора с увреждане да получават по 2 и повече пенсии, освен редица други добавки и привилегии. Така 460 000 души се разписват срещу близо 900 000 инвалидни пенсии. Първото решение беше от 2012 г. социалните пенсии за старост и инвалидност да излязат от НОИ и да се поемат от социалното подпомагане, което е около 250 млн. лв. Социалното министерство обаче не успя да изгради необходимата система и мярката беше отложена за 1 януари догодина.

В същото време лекарите от ТЕЛК постоянно са обвинявани в корупция, макар че работят само по изготвени документи от свои колеги в болниците. До края на 2011 г. в лекарските комисии имаше и представители на НОИ. От началото на т.г. вече осигурителният институт има свои комисии, които преглеждат и обжалват съмнителните решения. В началото на месеца от там се похвалиха, че заради затегнатия контрол за първите два месеца са обжалвани три пъти повече решения, отколкото през същия период на м.г. - 716 срещу 260. Не стана ясно обаче защо, вместо да се изтеглят представителите на НОИ от ТЕЛК, не им се дадоха повече контролни права, а се наложи данъкоплатците да издържат още една структура.