Пълно закрепостяване на гражданите и фирмите, които се отопляват с парно, са поискали част от топлофикационните дружества. Идеята е с промени в Закона за енергетиката да бъде записано, че никой не може да се откаже от парно, ако е купил жилище или офис с централно отопление. Това стана ясно от думите на депутата от ГЕРБ и член на икономическата комисия в парламента Диан Червенкондев. В момента в закона има забрана за демонтаж на радиаторите. Съществува възможност обаче при съгласие на 2/3 от собствениците целият блок да се откаже от топлоподаването. Топлофикациите искат да се отмени точно тази възможност за избор.
"Нищо не е решено и тепърва ще се обсъжда. Факт е обаче, че има подобни предложения и те идват предимно от дружествата. Няма как ние да ги разгледаме и приемем, без да има публично обсъждане", обясни Червенкондев, но не уточни кои топлофикации настояват за скандалната поправка. Предложения постъпват и от потребителските организации, които пък искат да се улесни процедурата по отказ от парното и всеки сам да избира с какво да се отоплява.
Според заместник енергийния министър Валентин Николов даването на право на избор на клиентите с какво да се отопляват не е решение. "Когато си купите апартамент с централно топлоснабдяване, не трябва да използвате примерно въглища, където всички дишаме този прах, или електрическа енергия, от която потребителите сами ще се откажат", аргументира се той. И добави, че в промените на енергийния закон ще се предвиди топломерите да се отчитат всеки месец, а не веднъж годишно, както е сега. По думите на Николов е възможно да се даде гратисен период, в който членовете на етажната собственост сами да решават кой начин да изберат, но ще се върви към задължително отчитане на всеки 30 дни. За целта обаче енергийният закон трябва да бъде синхронизиран със Закона за етажната собственост.
Идеята на заместник-министъра бе подкрепена и от шефа на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев. Според него плащането на прогнозни сметки по време на отоплителния сезон затвърждава у потребителите усещането за несправедливост. Но за да бъдат сигурни в точността на сметките, гражданите и фирмите вероятно ще плащат по-скъпо. Причината е, че месечното отчитане ще увеличи разходите. Според Валентин Николов това няма да натовари абонатите. "С въвеждането на месечното отчитане крайната цена за потребителя ще падне, защото повишаването на доверието ще доведе до по-малко откази от ползването на услугата, а като има повече потребители - цената пада", обясни той.
От 1 април цената на топлоенергията в София се вдигна с 9%, а в другите градове - между 4 и 10%. Според Ангел Семерджиев от 1 юли цената може да падне между 5 и 7% заради по-евтиния природен газ, което обаче едва ли ще се отрази осезаемо на сметките.
МЕРКИ
Икономическото министерство е на път да разработи поредния план - този път за стратегия за стабилизация и развитие на топлофикационния сектор. Документът ще види бял свят през август, а в него ще има мерки за намаляване броя на некоректните платци, както и стимули за изрядните абонати на топлинните дружества.
Почти 20% от населението на България използва централно отопление, 30% се грее с дърва, 13% - с въглища, а 37% от хората използват електроенергия за отопление. "Докато у нас близо 40% от домакинствата се отопляват на ток, в страните от ЕС процентът е едва 10", заяви Димитър Куюмджиев, шеф на дирекция "Сигурност на енергоснабдяването" в икономическото министерство.
