- Боже! - рече си Президентът. - Какво става с моя свят?

Това беше първата му реакция, когато чу вестта. А тя дойде като суперновина от приятелските сутрешни телевизионни блокове.

Беше неочаквана и скръбна, като херпес или като загуба на любимия отбор...

Иначе работният ден на Президента на републиката започна много добре. Стана рано и след редовния джогинг изчете подробно всички централни вестници. После, доволен, че за него никой лоша дума не проронваше, седна и изгледа всичките участия на Министър-Председателя в сутрешните телевизори. Отделно от това хора от службите му правеха запис на изявите на останалите членове на кабинета по радиа, кабеларки и пресконференции. Секретарите му внимателно прослушваха всичко и после правеха кратки резюмета, но той мислеше скоро да прекрати тази практика - изявленията се повтаряха като под индиго и напразно в президентството се хабеше човешки труд за тях.

След това добро начало на деня светът неочаквано се пропука!

Новината беше кратка, точна и пределно ясна:

- Мандатът на настоящия посланик на САЩ в нашата страна ще бъде прекратен предсрочно, господинът е отзован, идва нов дипломат от тази велика страна.

- Господи - за пети път си рече президентът на републиката, - как може такова нещо!

С този посланик отлиташе и частица от държавата, от живота!

Президентът с умиление си спомни онези дни преди години - как американският посланик цъфна в страната ни и бързо се включи в активния живот!

Веднага амбасадорът се разкри като една хармонично и всепосочно - особено в посоките на ромоинтеграцията и енергетиката - развита личност, а не темерут, както много от другите чужди представители.

На всяка сватба беше годеник, на всяко погребение - покойник!

Не подминаваше тема, без да я докосне приятелски с каубойския трандафор, не оставяше обект, без да се снима на него, клечеше редом до Премиера и министри по време на срещи и пресконференции, обещаваше хляб за бедните, затвор за престъпниците, тупаше по прашните гърбини нашите мургави сънародници и им чертаеше светли бъднини!

Президентът си сипа чай от горски плодове и се остави на спомените.

Те караха заедно велосипеди и помпаха гумите им на смени, управляваха електромобил и се майтапеха, че ток не ги лови. Чертаеха магистрали... Летяха бедро до бедро в самолет на USAF до Кабул и обратно...

После, когато стана ясно, че толкова магистрали не стигат, пак посланикът беше човекът, който му подсказа следващата тема. Рече му:

- България е толкова голяма, колкото големи са мечтите ти! Санирай смело!

Така Президентът се зарови в тази безкрайна тема - санирането на панелките, които щяха... Ех!

Рече му още посланикът:

- България е горда страна! Диверсифицирай.

И Президентът хукна да пише енергийни проекти.

Спомени...

Че то ако погледнем още по-сериозно на нещата, госпожа президентшата не бе до него в тези усилни дни, тъй както господин амбасадорът бе...

***

Президентът избърса влагата изпод очите си и вдигна глава решително взрян в грядущето. Той знаеше, че всичко туй не е свършек, а ново начало. В края на краищата без посланик няма да останем, а Нашите партньори нима лош човек могат да ни проводят?! Литва Орлето, но идва Ястребица - и най-после женска ръка ще се усети в президентството!