България се класира на трето място сред 47 държави от Съвета на Европа (СЕ) по "засилено наблюдение" за неизпълнение на решенията на Европейския съд за правата на човека. На нея се падат 9% от казусите, докладвани като заслужаващи специално внимание от Комитета на министрите, който е изпълнителният орган на СЕ. Преди нашата държава се нареждат само Турция (13%) и Русия (12%), а в позорната десетка след нея са Украйна (8%), Италия, Молдова и Полша (по 7%), Румъния (5%) и Албания и Гърция (по 4%). На всички останали 37 държави в СЕ се падат 24% от делата под "засилено наблюдение".



Класацията е направена в доклад на Комитета на министрите, който обобщава резултатите от приложената за първи път през 2011 г. нова процедура за наблюдение на спазването на решенията на съда в Страсбург. Тя раздели казусите на три категории: под "засилено наблюдение", под "стандартно наблюдение" и "изолирани". В засиленото наблюдение попадат всички пилотни решения на съда, които показват по кои нарушения отделните държави са се превърнали в рецидивисти и са изчерпали търпението на съда. През 2011 г. Страсбург е издал само 5 пилотни решения, от които две се падат на България ("Димитров и Хамънов" за бавно правосъдие по наказателни дела и "Фингер" - за мудност по гражданско дело). В момента пред Комитета на министрите има 106 такива български дела, за които съдът вече се е произнесъл, но решенията му още не са изпълнени. Отделно има 26 дела за прекомерно използване на оръжие при арестите, 18 дела са за лоши условия в затворите, 10 дела са за липса на правна защита при експулсиране на чужденци и 4 дела са за недостатъчни гаранции за гражданските права при използване на специални разузнавателни средства. На засилено наблюдение подлежи изпълнението и на присъди, които изискват законови и структурни промени в съдебната система, както и индивидуалните казуси, които не търпят отлагане.

От няколко години България редовно е в първата десетка на държавите по брой осъждания за нарушени основни човешки права съгласно статистиката на съда. Сега обаче за първи път е огласена статистика и от Комитета на министрите, която показва, че държавата ни заема и водещо място по неизпълнение или бавно изпълнение на присъдите. Най-често става дума за забавени плащания на присъдени обезщетения.

Миналата година е имало 81 казуса, по които въобще не е било извършено дължимото плащане, 19 плащания са били закъснели, а 58 са били навременни. По брой на протаканията държавата е на 6-о място в европейската класация, изпреварена от Турция, Полша, Русия, Украйна и Италия. Именно забавянето на плащанията обяснява защо през 2011 г. държавата е дала по-малко обезщетения (731 302 евро), отколкото през 2010 г. (1 032 581 евро), въпреки че броят на делата, чието изпълнение се контролира от Комитета на министрите, е нараснал от 302 на 344. В тези бройки са се увеличили и т.нар. "водещи дела" с голяма значимост - от 98 през 2010 г. на 116 през 2011 г.

Двете пилотни дела от 10 май 2011 г. срещу България бяха съпроводени с изискването държавата да въведе в срок до една година национална система за обезщетяване на жертвите на нейното бавно правосъдие, за да не се трупат пред съда в Страсбург еднотипни казуси, където и без това в момента отлежават 600 жалби заради муден съд. Преди две седмици правосъдното министерство предложи промени в Закона за съдебната власт, които предвиждат обезщетения до 10 000 лева за пострадали граждани, без да се налага да водят специални дела. Сумата е съобразена с присъжданите обезщетения в Страсбург, вариращи най-често между 5000 и 15 000 евро. Според практиката на Европейския съд, която ще е определяща и за съдебния инспекторат, всяко дело, продължаващо над 6 години, ще се смята за забавено. С новата процедура българите ще имат възможност да претендират по-бързо, но за по-малки обезщетения - до 6 месеца от подаването на мотивирана жалба до съдебния инспекторат. Делата пред Страсбург продължават между 4 и 6 години. Така законопроектът създава процедура за изплащане на обезщетения, без да се минава през съда. Жалбите ще се разглеждат от своеобразен състав от един инспектор и двама експерти. Окончателното им решение ще се одобрява и от главния инспектор, който ще предлага на жалбоподателя споразумение за изплащане на обезщетение. Ако предложението бъде прието, той ще се лишава от право да съди държавата, но ако не е доволен, може да предприеме действия пред българския съд или пред съда в Страсбург.