Диана Найденова, bTV: Вие имате повод за празник в ГЕРБ. Вот на недоверие - в най-новата история такъв прецедент няма - някой да оттегли подписите си от вота. В случая го направи "Атака" и вот няма да има.

Цецка Цачева, председател на НС: Не бих казала, че е повод за празник. По-скоро повод за сериозен размисъл, тъй като, както вие сама казахте, няма такъв прецедент в парламентарната история на България. Но пък, от друга страна, винаги има първи път. Действително, след като по надлежния ред, съобразно условието на конституцията и правилника на 6 април бе внесен, подписан от 48 народни представители, искане за вот на недоверие, с проекторешение, с мотиви, след като бе прието решението на Народното събрание за насрочване на извънредно пленарно заседание с точка в дневния ред "Дебати по вота", в един момент се оказа, че група народни представители не подкрепят вота.

ДН: Собствената си инициатива, нали?

ЦЦ: Волята на всеки народен представител е свободна. Тя може да се мени във времето. Тук вече имаме други аналози в практиката и на настоящото Народно събрание, когато например групата на РЗС направи подписка в подкрепа искане на импийчмънт на президента - след това се отказа.

ДН: Чух ви какво казахте в отговор на първия ми въпрос - че е повод за размисъл, не за празник. И като се размислят хората, които ни гледат сега, кво ще си кажат? "Бойко Борисов е привикал Волен Сидеров. Пък и госпожа парламентарният председател сигурно го е поканила в кабинета си да поговорят. И той изведнъж е решил, че не иска вот.

ЦЦ: Подобни разсъждения могат да изпроизхождат само от онези, които няма да имат възможността да развият съображенията си по същество в пленарна зала. Имам предвид парламентарната група на "Коалиция за България". Но това е несериозно - да се счита, че един народен представител може да се ръководи освен от закона и волята си и от подобен род разговори, на привикване в кабинети, както вие казахте. Със сигурност и категорично заявявам, че не е имало парламентарни совалки, парламента дипломация между мен или който и да било от групата на мнозинството с част от народните представители, които са подписали искането за вота на недоверие, но вече не го поддържат.

ДН: ...Има ли риск според вас например "Атака"... да кажат: ми ние преосмислихме и подкрепяме (вота на недоверие).

ЦЦ: Животът е толкова сложен и интересен, че всичко е възможно да се случи.

ДН: Как ще реагирате тогава? Какво трябва да направите?

ЦЦ: Когато фактите са факти - обективирани по надлежен ред в деловодството на Народното събрание...

ДН: Ще му мислите.

ЦЦ: ...тогава ще коментирам. А като мисъл го има и в момента.

ДН: Има го и в момента.

ЦЦ: Има, разбира се. Аз съм готова - и ръководството на парламента - да предвижда няколко хода напред от това, което се случва.

ДН: ...Депутатите почиваха повече от децата този Великден. Толкова ли са уморени?

ЦЦ: Аз не приемам сравнението за почивката на депутатите с ваканциите на децата, първо като майка. Има регламент. Тук не става въпрос да се гледа на народните представители като на чиновници, които работят, уморяват се и трябва да си почиват. Нека не забравяме, че във времето, в което не са в пленарната зала и в постоянните комисии, народните представители са тези, които са най-пряко до гражданите. Те са избрани от тях. Те поддържат контакта и диалога с тях. И ако няма пленарни заседания, това не означава, че народните представители не работят в своите избирателни райони.

ДН: Официално ваканцията беше 10 дни!

ЦЦ: Точно така. Толкова е регламентирана и тя е толкова.

ДН: А знаете ли колко почиваха другите български граждани по празниците?

ЦЦ: Другите български граждани имат други регламентирани права и задължения, различни от тези, които имат народните представители. Повтарям: народният представител не е нито в служебно, нито в трудово правоотношение. Парламентът е орган, който стои на върха на пирамидата на държавните органи в парламентарната република като България. Така че това е тема, която мисля, че, коментирайки я, не работи в посока на издигане авторитета на институцията.