|
| *** |
Спряха пред първата болница, която се изпречи пред министерския кортеж, а винаги будните телевизионните камери и журналистите вече ги очакваха там.
Персоналът на това заведение не беше кой знае колко изненадан от министерската проверка - коридорите бяха лъснати, болничните стаи почистени, а храната в столовата ухаеше на кухнята на баба им.
Госпожа министърката огледа критично всеки ъгъл, запозна се с директора и изслуша оплакванията му, снима се с дежурния лекарски екип и чак тогава тръгна из болничните стаи.
- От какво се оплаква този пациент? - делово попита министърката.
- Нищо ми няма! - промънка пациентът. - Не искам операция!
Дежурният отговори:
- Днес отива на операция, готов е. Ще се справим.
- Следващият от какво се оплаква?
- От нищо - рече следващият пациент. - Имам настинка. И малко кръвното ми налягане играе.
Министърката се усмихна като артилерист:
- Щом сте тук, значи не е за нищо. Нека ние преценим най-добре. Да чуем!
Дежурният лекар делово рапортува:
- Настина има лек грип с хрема, но ще го оправим, това е лесно. Открихме обаче, че има неустановен шум в коленете. Правят "скръц", когато кляка.
Пациентът рече:
- Те така си скърцат от миналия век още!
- Да видим - рече министърката.
Болният чинно се изправи от леглото, изпъна ръце по ръбовете на пижамата си и клекна пред очите на всички. Колената му звучно рекоха "скръц".
- Разбирам - каза министърката. - Явна операция. Да се подменят капачките на колената с изкуствени. На място ще прецените дали трябва да се направят и други смени на кости и сухожилия. Вече има такива добри изработки от изкуствени материали, че няма никакъв проблем и целия крак да му смените, ако се наложи. Или и двата. Друго?
Пациентът завъртя глава:
- Не си давам краката, нищо няма да режете. И така си ми е добре, нека си скърцат! Вие ми оправете хремата и кръвното, друго не ща.
Дежурният лекар покашля, без да има нужда:
- Госпожо министър, така е, както го казахте. Вече няма никакъв проблем с изкуствените материали при операциите и ние успешно работим с тях, но... Но всичко това е твърде скъпо за нас! А откъм финанси ние направо издишаме вече...
Министърката веднага го постави на място:
- Пациентите са ни по-скъпи. Ще оперирате! Друго да ми кажете за този случай?
- Трудно движи лявата си ръка.
- Няма такова нещо - опъна се пациентът. - Движа си много добре ръката. Ама напоследък не ми се налага и не я употребявам хич.
Министърката се замисли:
- Онзи ден четох в едно списание, че вече има изработен чисто нов модел лакътна става с нов модел амортисьори - нанотехнология без аналог в света. Ще трябва да се свържете с производителите.
Дежурният лекар се разкашля от все сърце:
- Ама...
- Няма ама! Ще платим! Човекът на първо място! Като държава членка на Европейския съюз вече имам достъп до всички производители на заместващи органи. И можем да си ги поръчаме с голяма отстъпка.
После министърката огледа внимателно болния:
- Виждам, че сте много плешив.
- Свикнал съм - рече смирено пациентът. - Нищо ми няма!
- Не е нищо! - не се съгласи министърката. - Ще ви присадим и коса. Главата ви ще стане като нова!
Дежурният екип старателно водеше записки.
Пациентът вдигна ръка:
- Госпожо министър, аз за един нищо и никакъв грип дойдох тука... Искам само да попитам - ако докторите ми направят всичко това, дето го казахте и заръчахте, ще бъда ли пак здрав? Ще мога ли да си отида вкъщи без проблеми?
Министърката отговори през рамо, преди да излезе от стаята:
- Откъде да знам! Аз да не съм лекар!
