Михаил Миков (БСП) запита управляващите какво ще се случва с имущество, за което е доказано, че е от престъпна дейност, но стойността му е под 250 000 лв., каквато граница е записана в закона. |
В началото на дебата Христо Бисеров (ДПС) предложи гласуването на закона да бъде отложено, докато Европейската комисия не изготви окончателно своята директива по темата. Това предложение обаче бе отхвърлено. Според опозицията в наименованието на закона се твърди, че той е за конфискация на незаконно придобито имущество, при положение че в него отнемането се отделя от наказателното производство. Мая Манолова (БСП) заяви, че според нея законът ще бъде силен репресивен инструмент в ръцете на управляващите, особено с оглед на задаващите се избори.
Зам.-шефът на парламента от квотата на ГЕРБ Анастас Анастасов иронизира опозицията, че маите явно са познали за свършека на света през 2012 г., тъй като тогава се очаква този закон да влезе в сила. Той призова депутатите от левицата и ДПС да не спекулират с темата за директивата на Еврокомисията за гражданската конфискация, тъй като съдържанието й все още не е окончателно.
Член 1, който регламентира, че се отнема имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник, също предизвика сериозна полемика. Бисеров изтъкна, че не всяко имущество, чийто източник не може да се установи, е незаконно. Според Манолова в предложените текстове се предвижда и конфискация на наследено имущество, ако няма доказателства за законния му произход.
Пленарният ден приключи с дебат върху член 2, в който се вмъкват административните нарушения като повод за започване на процедура за отнемане на имущество. Тези нарушения отсъстваха на първо четене и се очаква вкарването им да бъде повод за атакуване на закона пред Конституционния съд.