Управляващите от ГЕРБ успяха да счупят поредния парламентарен рекорд с експресното приемане на закона за конфискация на престъпното имущество, но и с него едва ли ще решат основната задача, поставена от Брюксел - да преборят мафията. Затова пък новият закон със сигурност ще доведе до множество дела в Европейския съд за правата на човека. Това категорично мнение се споделя не само от юристите на опозицията и представителите на неправителствения сектор, но и от депутати на ГЕРБ.

Изключително спорният закон бе приет под силен натиск от ЕК. Посланиците на страните от ЕС лично проследиха дебатите в парламента, а премиерът Борисов ги свика на специална среща вчера, на която да им рапортува, че поставената задача е изпълнена. Законът бе приветстван и от посланика на САЩ Джеймс Уорлик в специално изявление.

Всичко това обаче не премахва заложените в закона капани. Най-сериозният проблем пред ефикасността на закона е, че голяма част от имотите на мафията отдавна са прехвърлени в офшорни зони, които не дължат обяснения кой е действителният им собственик. Освен това самият закон ще влезе в сила едва през ноември, т.е. има достатъчно време онези, които се опасяват, че ще ги засегне, да предприемат превантивни мерки, за да избегнат ударите му.

Процедурата по гражданската конфискация ще се задейства, ако срещу проверяваното лице е повдигнато обвинение за тежко престъпление - наркотрафик, тероризъм и др., както и ако има издаден акт за извършено административно нарушение, донесло облага в размер на 150 000 лв.

Прясно приетият закон създаде многобройни правни абсурди. Така например никой не знае какво се крие зад формулировката "престъпно имущество", тъй като в закона липсва дефиниция за това. Липсва процедура кой и как ще определя размера на облагата от административни нарушения, което на практика значи, че самата комисия трябва да го прави. Изключително голяма е опасността да се наруши синхронът между различните разпоредби в нормативния акт, тъй като много текстове бяха добавяни или махани в движение.

Законът дава възможност в продължение на 1.5 г. попаднало в полезрението на комисията лице да бъде разследвано, без да подозира за това. Под прожектора обаче ще попаднат и близките му, бившите му любовници, децата му, ако не са навършили пълнолетие, роднини и бизнес партньорите му. Всички те ще подават декларации, в които ще обясняват произхода на имуществото си. Четири месеца преди започването на самото дело имуществото, банковите сметки у нас и в чужбина, дялове във фирми, ценни книжа, превозни средства и пр. ще се запорират. Срокът, в който проверяваният има право да докаже законността на доходите си, е един месец. Докато текат съдебните процедури обаче, той няма да разполага с пари, няма да може да погасява кредитите си, да се разплаща с работниците си и да внася данъците си. На практика цялата му дейност ще бъде блокирана за повече от 1-1.5 г. при най-благоприятно развитие на нещата въпреки обещанията на ГЕРБ, че ще направят всичко възможно да се ускори процедурата. В закона няма предвидени никакви обезщетения за хората, които са претърпели вреди, докато са доказвали своята невинност.

Законът ще удари трети лица, които може да нямат нищо общо с престъплението на разследвания, но са имали неблагоразумието да купят имот от него. Според закона те е трябвало да предположат незаконното му придобиване от предишните му собственици. На практика това няма как да се докаже и така кръгът на засегнатите се разширява още повече.

Не са безпочвени и опасенията, че прокуратурата ще мине под контрола на комисията за конфискация, тъй като държавното обвинение ще уведомява териториалните дирекции на органа не само за образуваните досъдебни производства, но и за постановленията, с които е отказано производство. В закона е записано още, че шефовете на териториални дирекции могат да отправят писмени искания до компетентни органи за разкриване на данъчна и осигурителна информация за проверяваните лица. Това означава, че комисията няма да признава резултатите от проверките на НАП, което обезсмисля работата на приходната агенция. Прието бе също, че местните шефове на комисията ще могат да искат съдействие и сведения от държавни и общински органи, търговците, кредитните институции, както от други юридически лица, от нотариуси и съдебни изпълнители. Продължителен спор предизвика въпросът дали органът трябва по време на проверката да събира сведения за пазарната стойност на имуществото към момента на придобиването му и за стойността в момента на проверката. Опозицията не без основание заподозря, че така ще бъдат подложени на репресия хиляди хора, които не са сключвали сделките по пазарните стойности, а по данъчна оценка, което не е незаконно.

ГЕРБ не пожела да елиминира и опасността комисията за престъпното имущество да се политизира. Напротив - в нея управляващите ще имат мнозинство. Органът ще е от 5-има души, като шефът му ще се назначава от премиера, а заместникът и двама от членовете ще се избират от НС. На един свой представител ще разчита президентът. Освен това остана възможността на изпълнителната власт да елиминира всеки неудобен, като гласува, че член на комисията може да бъде отстранен, ако му бъде отнет достъпът до класифицирана информация.

"Това е един много добър закон, ако има някъде нещо, което да уточняват, има бъдещи поколения, нека да го правят. Да, тежък, много лош закон за незаконно забогателите. От 22 години хората гледат палатите в подножието на Витоша, по морето, по язовирите и казват: "В края на краищата откъде тези пари?" Този закон се надявам да урегулира този процес", заяви премиерът след приемането на закона. Той бе заплашил, че ще подаде оставка, ако ГЕРБ не приеме закона във вида, в който той го е обещал на отговорни фактори от ЕС.



--------Предупреждение----

Адвокатът Михаил Екимджиев прогнозира пред "Сега", че законът за конфискацията може да доведе до множество дела в Страсбург. Според него законът повтаря слабостта на предишния закон да не се разследва връзката между престъплението и имуществото, което се конфискува. Екимджиев обясни, че държавата не е длъжна да докаже, че конфискуваното имущество е придобито вследствие на престъпление. Изискването държавата да разследва гражданина 18 месеца, без той да има право на защита, също е сериозен проблем. Екимджиев разкритикува и текста, че гражданинът трябва да доказва, че е спечелил парите за имотите си почтено, което според него обръща доказателствената тежест.