Въпреки заканите си да прекратят раздаването на солидни бонуси в държавната администрация, вчера управляващите прокараха текст, според който и занапред във ведомствата ще могат да си раздават до 10 заплати допълнително на човек през годината. Така и петият опит на Бойко Борисов да сложи край на безпринципното раздаване на премии завърши като предишните - без успех въпреки шумните акции.

Парламентът прие вчера на второ четене поправки в Закона за държавния служител, с които се променя системата на заплащане в администрацията. Те предвиждат за допълнителни възнаграждения да могат да се заделят до 30% от разходите за заплати и осигуровки в съответното ведомство. Между първо и второ четене депутати от ГЕРБ са внесли нов текст, според който премията на служител за постигнати резултати може да стигне до 80% от основната му заплата за годината. Това означава още около 10 възнаграждения допълнително - сума, която значително надвишава бонусите, които висшите служители бяха принудени да върнат през февруари. Така управляващите бетонираха със закон практика, заради която само 3 месеца по-рано бяха готови да сменят министри и други кадри от висшия ешелон.

Допълнителните пари ще се отпускат по преценка и след атестация от страна на прекия началник четири пъти в годината. Те са само част от няколко възможности за пари над заплатата, които ще се полагат и за нощен труд, работа по празници и др. Текстът възмути опозицията, която прогнозира, че това ще създаде "партийна аристокрация" по думите на Христо Бисеров от ДПС. Зам. финансовият министър Владислав Горанов обаче твърди, че това ще ограничи лошата практика на раздаването на големи бонуси. На въпрос как точно е избран таванът от 80%, Горанов беше лаконичен: "По целесъобразност". Един от вносителите на текста пък си призна пред "Сега", че също е имал затруднения да разбере защо в работната група са се спрели точно на този процент. Веднага след приемането на закона финансовият министър Симеон Дянков коментира, че слагат таван на бонусите, като сега в някои институции раздаваните средства били 2, 3 и 4 пъти над заплатата. "Дали 80-те процента са правилният дял - времето ще покаже, ще се види дали да остане така, или да се мисли за друг таван", допълни той.

И сега бонусите, заради които ГЕРБ вдигна толкова много шум, в голяма степен попадат под избрания таван. През февруари премиерът Бойко Борисов обяви, че хората на висши длъжности няма да вземат допълнителни пари в условията на криза и нареди всички да върнат премиите си под заплаха от уволнение. В резултат ГЕРБ събра над 600 000 лв., но не съобщи конкретно кой какви бонуси е върнал.

Един от нашумелите случаи - бившата шефка на здравната каса Нели Нешева например със сигурност попада в рамките на новото ограничение. Тя подаде оставка по искане на премиера, след като отказа да върне взети 12 156 лв. за 2011 г. с аргумента, че това е достойна оценка на нейния труд. Нешева управлява по договор за управление и заплатата й не е публично известна, но едва ли е под депутатската от 2196 лв. По ирония приемането на закона за държавния служител съвпадна със съобщение от парламентарната антикорупционна комисия, която е решила да изпрати за проверка в прокуратурата получен при нея сигнал, че има нередности във възнаграждението, което е получавала Нешева.

"Скромни" на фона на новите текстове в закона са и сумите, които върнаха неназовани зам.-министри в здравното министерство - 9-10 хиляди лв. При максимална основна заплата за този пост от 1661 лв. премията и тук попада в рамките на закона. Подобни бяха и бонусите, отчетени в социалното министерство - трима членове на политическия кабинет на министъра там възстановиха по специалната сметка общо 11 500 лв. Понеже не можа да намери пари да спази заръката на Борисов, началникът на кабинета на социалния министър Димитър Марков предпочете да напусне. От взетите 15 275 лв. за три години той успя да върне 4070 лв. за м.г. Извън всякакви граници остава освободената шефка на Агенцията по вписвания Виолета Николова, която си беше писала над 70 000 лв. бонус за 2011 г.

ГЕРБ винаги е правил разграничение, че бонусите са в реда на нещата за редовите държавни служители, но не и за началниците им и хората в политическите кабинети. Реформата "Дянков" в администрацията обаче още в зародиш се сблъска с опозиция от всички страни. Първоначално депутатите от ГЕРБ я блокираха, но след избухналия скандал през февруари я забързаха и горещо започнаха да пригласят на премиера колко лоша практика са бонусите. "Аз съм противник на тази възможност. Висшите държавни служители са се възползвали от текстове в 34 закона. Сега отменяме тези текстове", категорична бе тогава шефката на правната комисия Искра Фидосова.

Най-шумният опонент на промените, предвиждащи драконовски ограничения в бонусите, беше шефът на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев. Според изнесена от БСП информация отделни доверени лица от неговия политически кабинет и шефове на ключови дирекции са вземали бонуси, надхвърлящи заплатата им. Така един от тях е получил за 1 година 22 000 лв. заплата и 30 000 лв. бонуси. Самите членове на комисията взели по 17 000 лв. ДМС само за ноември и декември. Мавродиев не беше съгласен неговата администрация да се подчинява на общите правила и ограничения. Протестите му обаче замлъкнаха при второто четене на закона в комисиите, когато таванът бе вдигнат.

С приетите текстове отпада и допълнителното възнаграждение за прослужено време или т.нар. клас, срещу което също възразиха от опозицията. В закона е записан и специален текст, според който сегашните държавни служители няма да получават по-малки заплати след промяната.



ПОТЪРПЕВШИ

Депутатите използваха поправките в Закона за държавния служител да намалят и възнагражденията на общинските съветници. Те записаха, че общинарите не могат да получават повече от 30% от средната работна заплата в съответната общинска администрация, а председателят на съвета ще получава до 90% от възнаграждението на кмета. Досега ограничението за съветниците беше до 60% (до 70 за столицата и градовете с районно деление) от средната заплата в общинската администрация.