Саудитската принцеса Басма бинт Сауд бин Абдул Азис напоследък е окупирала най-различни медии. Интересът към нея рязко се покачи, след като преди 5 г. се разведе и напусна кралската резиденция в Джида, град в западната част на Саудитска Арабия. Оттогава тя живее в Лондон заедно с петте си деца. Там 47-годишната принцеса е собственик на верига ресторанти, но работи и като журналистка. И често дава интервюта за британски и ливански медии, в които говори за положението в родината си и не се притеснява да критикува кралството.
Принцесата е най-малкото от 115-те деца на бившия саудитски крал Сауд. За разлика от послушните момичета в кралския двор обаче тя не мълчи и отправя остри критики към кралството. "Аз продължавам да съм послушна гражданка и винаги съм на страната на кралската фамилия", подчертава принцеса Басма Абдул Азис пред "Дойче веле". Но не си затваря очите пред несправедливостите. "В кралството има 15 000 принцове и принцеси. 2000 от тях са мултимилионери и разполагат с цялата власт и несметни богатства. Този, който не иска да изгуби всичко, не би могъл да каже нито дума срещу тези хора. Останалите 13 000 нямат равностойна позиция", разкрива тя.
Басма насочва критиката си не само срещу краля. На мушката попада и цяло едно съсловие от губернатори, администратори и технократи. Те поддържат живота на една
"корумпирана, непроницаема система",
която обрича на бедност половината от жителите на богатата на петрол страна. "Беден ли си и откраднеш, на третия път ти режат ръката. Ако си богат, никой няма да каже нищо", констатира с горчивина принцесата. Що се отнася до положението на жените, според Басма, доста странно е, че Западът се вълнува най-вече от забраната за шофиране. Много по-важни са други неща. "Защо не се борим за правото на една жена да се оплаче, ако е подложена на домашно насилие", пита тя. Ако такива жени се обърнат за помощ към съответните институции, там им се казва: "Вървете си у дома при вашите бащи, съпрузи и братя." "Така те отново биват пребивани и затваряни. Никакъв закон, никаква полиция не защитава тези жени", допълва принцесата.
Басма бинт Сауд е израснала в Бейрут, където е посещавала католическо училище. Заради ливанската гражданска война семейството й се мести във Великобритания. Басма завършва колеж в Оксфорд, а след това следва две години в Швейцария. По време на едно студентско пътуване през 1980 г. тя посещава Китай. Коментарът й след пътуването бил:
"Китай ми се стори като Луната. А Саудитска Арабия в случая е Марс."
В саудитското кралство най-много днес пречи нетолерантността, която е просмукана в цялото общество и която бива насърчавана от религиозната полиция Мутава. Тази Комисия за защита на добродетелите и за превенция на порока е създадена навремето от нейния баща като нейната главна задача е била да се бори срещу лихварството. "Сега обаче вездесъщата Мутава набива в главите на хората фалшиви идеи и поражда у младите психически заболявания като фанатизъм, каквито в нашата страна не е имало никога", казва принцеса Басма.
Всъщност този проблем важи за целия регион, а и извън него. От Саудитска Арабия и Либия, та чак до Израел над правата на жените "бди" нравствената полиция, съставена от религиозни фанатици, които тормозят жените уж по волята на закона. Целта им всъщност е да наложат собствените си фантазии. Саудитска Арабия е страната, в която една жена беше бита с камшик, тъй като се осмелила да кара кола. Страната, в която младите жени и момичетата нямат право да излизат на улиците незабулени. Страната, в която жените се нуждаят от мъжки настойник, за да си открият банкова сметка. Саудитска Арабия е типичен пример за държава, в която жените нямат почти никакви права. В тази консервативна държава традициите на исляма получават доста радикално тълкуване, което е известно като уахабизъм. Ревностни духовници зорко следят за стриктното спазване на тези крайности. Навсякъде в Близкия изток жените се страхуват, че биха могли да попаднат във водовъртежа на тези обичаи, които всъщност нямат почти нищо общо с Корана, а предимно с фантазиите на фундаменталистите. Започнат ли те да печелят влияние, проблемът автоматично става актуален. Дори правителства, избрани по демократичен път, клонят към търпимост спрямо фундаменталистите, с цел да си запазят благоразположението на радикалната част от обществото.
Подобни настроения се засилват и в Израел. През декември миналата година се стигна до сблъсъци между ултраортодоксални евреи, наричани хареди, и светски настроени израелци, които се опасяват от евентуално настъпление на радикалните кръгове. Строго религиозни евреи тормозят младите момичета, отиващи на училище, ако не носят "прилично" облекло. В автобусите тези религиозни фанатици избутват жените на задните седалки, забраняват им да пеят на публични мероприятия и дори ги гонят от сцената. В Ерусалим, на Западния бряг и дори в Тел Авив ултраортодоксалните евреи устройват собствени "царства" със собствени правила. Техните претенции прилягат по-скоро на Иран, отколкото на държава като Израел: искат се отделни плажове за мъже и жени, забрана в рекламите да се появяват женски образи, защитни паравани, които на публични празненства да предпазват жените от похотливи мъжки погледи. Само 10% от израелците са хареди. Те обаче се отличават с много висока раждаемост - около 30% от новородените в Израел произхождат от ултраконсервативни семейства.
Нагласите на политическото ръководство на една страна са от съществено значение за развитието й. Това показва и примерът със Саудитска Арабия, където
кралят от години се бори срещу радикалните среди
Преди известно време крал Абдула изпълни едно старо искане на някои женски организации - в магазините за дамско бельо бяха допуснати и жени продавачки. Досега тази работа бе поверена само на мъже. Освен това саудитският крал позволи на жените да участват и дори да се кандидатират на общински избори. Жените получиха правото да резервират хотелска стая без мъжко опекунство и вече следват в университета заедно с мъжете. С юридически трикове ултраконсервативната мъжка каста в Саудитска Арабия се опълчи срещу тази "нравствена разпуснатост", в която те виждат заплаха за влиянието си в обществото. Присъдата за бой с камшик на жената, която карала кола, бе издадена от съдия фундаменталист само няколко дни, след като Абдула въведе избирателното право за жени. Кралят после отмени присъдата. За саудитските жени сега много зависи от това колко още ще живее 87-годишният монарх.
На какъв език е това "принцеса бунтар"? Ако е на български, би трябвало да бъде "принцеса-бунтарка".
Но ако дописката е на хибриден българо-европейски, това вече е друг въпрос...