През октомври 2010 г. народната представителка Милена Христова - по онова време все още от "Евророма" в Коалиция за България - отправя парламентарно питане към премиера Борисов. Тя иска да разбере как са похарчени около 5.5 милиона долара, отпуснати на наши фондации от Ромския образователен фонд (РОФ) за десегрегация. Предава папка, в която твърди, че има данни за нарушения. По-късно ще каже, че мистериозните уличаващи факти от тази папка била свалила от сайта на РОФ. През май 2011 година Борисов й отговаря пак от трибуната на НС, че по негово нареждане прокуратурите в 11 града са започнали проверки на организациите, усвоили парите, и че са открити редица нарушения - прекомерно харчене за хонорари, заплати и превоз и една закупена със средствата кола, която била записана на името на председателя на фондацията, а не на самата фондация. Става въпрос за "Напредък" от Пазарджик. На пръв поглед - похвална дейност. Защото един от най-любопитните въпроси в страната от над 20 години насам е: къде са парите, отпуснати на България от ЕС и от множество европейски и американски частни фондове за интеграция на ромите? И защо след толкова излети средства, шумно заявени програми и национални планове за действие циганите ни продължават да са бедни, сегрегирани и източник на криминална престъпност?

Всъщност проверката на "Сега" установи, че е образувано дело само за случая в Пазарджик. Другите сигнали не потвърждават извършено престъпление. Т.е. 18 месеца прокурорите се занимават с безсмислени проверки.



РОФ в Будапеща е частна организация на Джордж Сорос,



която е създадена в рамките на Декадата на ромското включване през 2005 г. и от тогава работи и с български организации. До 2011 година е финансирала 97 проекта, сред които и такива на Столичната община и Министерството на образованието. Това е един от малкото частни донори, които отпускат пари за ромите у нас, а повечето фондове за тази цел минават през държавата през оперативни европейски програми. До 2009 г. РОФ е давал по 1 милион долара годишно на наши фондации, но през последните две години субсидията пада до около 300 000 хил. долара. И след като е финансирал толкова много проекти, защо са избрани точно тези, подкрепяни от него фондации, в точно тези 11 града, които лично министър-председателят нарежда да проверят?

Общият знаменател е Румян Русинов. Макар да не участва в управлението им, той сам се нарича техен идеолог. Става въпрос за фондации, работещи в циганските махали в големите градове, които возят всяка сутрин ромчета до по-централни училища, където да се смесват с българчета, и ги обучават допълнително, за да наваксат разликата в знанията. (Оттам и разходите за хонорари, заплати и транспорт, от които се възмути премиерът от парламентарната трибуна.)

Румян Русинов е от Видин, завършил е икономика в УНСС и политология в СУ. Работил е дълги години в "Отворено общество" в Будапеща и е познат на ръководството на РОФ. Бил е съветник на предишния премиер Сергей Станишев по въпросите на ромската интеграция. През 2009 година се кандидатира за евродепутат от гражданската квота на БСП и макар да събира най-високия мажоритарен вот след Ивайло Калфин, не е избран, защото е на 6-о място в листата. Зад него стоят много ромски фондации, подкрепяни от РОФ. Започва да се очертава като нов значим ромски лидер, който обаче е твърде неудобен. Междувременно силовият вицепремиер Цветанов вече е координатор за България на Декадата на ромското включване и, общо взето, поема лично всички ромски въпроси у нас. Затова и натискът срещу Румян Русинов тръгва по искане на МВР - то по нареждане на Борисов инициира прокурорските проверки срещу тези фондации.

Интересното е, че



държавата проверява отношенията между частни организации,



без да е постъпил сигнал от някоя от тях, че е ощетена, както и без данни да са нарушени законите. "До 2011 г. представители на РОФ са направил 42 посещения в България с цел финансов мониторинг. Всеки подкрепен от нас проект е инспектиран в продължение на минимум една година. Досега проверяващите ни екипи не са открили никакви злоупотреби на финансови ресурси", отговори на запитване на в. "Сега" изпълнителният директор на фонда Юдит Сзира. Тя допълва, че образователните програми, разследвани от прокуратурата, освен от РОФ са проверявани два пъти и от външен одитор - Българския хелзинкски комитет - и отново не са открити проблеми.

"Що се отнася до разследваните от полицията и прокуратурата неправителствени организации - ние следим внимателно процеса, но българските власти са независими и имат право да проверяват. Докато ревизиите продължават, ние не искаме да предприемаме никакви действия нито да изказваме мнение, за да не се счете това за опит за оказване на натиск от страна на РОФ. Но след толкова дълго разследване очакваме резултатите да излязат съвсем скоро", каза още г-жа Сзира.

Тя обясни, че подкрепените от фонда проекти са насочени към 1600 деца в предучилищна и 11 хиляди в училищна възраст. В тях участват и повече от 30 хиляди родители. РОФ е раздал и над 700 стипендии за висше образование на младежи от ромската общност.

Работещите в разследваните фондации се страхуват да говорят за случващото се, защото непрекъснато са привиквани пред данъчни, полиция и прокуратура и са им искани данни за много години назад, дори преди да започнат да работят с РОФ. "Не може циганите да не сте оплескали нещо", казват им българските власти. Питани са с какви средства са си построили къщите, дали са им истински дипломите за висше образование. В хода на проточилото се разследване двама от ръководителите на проверяваните фондации са починали - един на 43 и един на 53 години. Според Румян Русинов трагедиите са вследствие на стреса от натиска върху тях.

Хора от неправителствени организации, занимаващи с проблемите на ромите, са изчислили, че само до приемането на България в ЕС Европа ни е отпуснала 70 милиона евро за интеграция на циганите по програма ФАР. Те са отишли директно в държавата и тя ги е разпределяла.



Отчет за тези 70 милиона евро няма,



твърдят активистите на ромски фондации. В момента също постъпват средства по оперативните програми "Регионално развитие" и "Развитие на човешките ресурси", но каква е точната сума, е трудно да се отговори, отвърнаха на запитване на "Сега" от кабинета на министър Томислав Дончев, през когото в момента минават всички европейски пари. Тайнствената сума сигурно също е значително по-голяма от 5.5-те милиона долара, които задвижиха 11 прокуратури без особен резултат. След запитване към представителството на Европейската комисия у нас стана ясно, че засега при тях няма данни за злоупотреба с тези средства. От там уточниха също, че за този програмен период няма конкретно отделени средства специално за роми, а те могат да се възползват от проекти за подкрепа на социално слаби обществени групи. Но смятат да таргетират по-добре тази етническа група през следващия програмен период на кохезионната политика (2014-2020).

На фона на тези огромни неотчетени досега пари шумът около 5.5-те милиона на проверяваните от 11 прокуратури ромски фондации започва да изглежда наистина като политическа разправа на държавната машина с човек, на който не бива да се позволи да стане ромски лидер. Неслучайно и атаката срещу него започва от парламентарната трибуна именно от депутатка от партията на Цветелин Кънчев, утвърдил се като единствен говорител на циганите у нас, въпреки че е етнически българин.



Каре



Проверяваните фондации



Сдружение "Организация Дром" - Видин

Сдружение "Бъдеще за ромите" - Дупница

Фондация "Рома" - Лом

Фондация "Ресурсен център Шам" - Монтана

Фондация "Нангле 2000" - Монтана

Фондация "Амала Р" - Плевен

Фондация "Напредък" - Пазарджик

Фондация за регионално развитие "Рома" - Пловдив

Коалиция за гражданска организация "Столипиново" - Пловдив

Сдружение "Ромска младежка организация" - Сливен

Фондация "Лозенец" - Стара Загора

Студентско общество за развитие на междуетническия диалог - София

Фондация "Ромарт" - София



каре



След година и половина разследване се намери едно хилаво нарушение

Самуил Димитров



Близо година и половина от началото на това разследване се оказва, че само едно досъдебно производство е образувано по сигнал срещу ромски фондации, показа проверка на "Сега". Материалите по него ще бъдат внесени в съда на 14 май, обясниха от окръжната прокуратура в Пазарджик. "Става дума за присвояване на около 10 хил. лв. С тях е закупен автомобил, който не е на името на фондацията, а на председателя на организацията", обясни говорителят на окръжното обвинение Снежана Стоянова. Разследваната фондация е "Напредък".

Иначе резултатът от работата на прокуратурите из страната е идентичен - отказ за образуване на досъдебно производство, защото липсват данни за извършено престъпление. На някои места отказите са постановени в светкавичен за родното разследване срок. Такъв например е случаят в Окръжна прокуратура - Видин. Обвинението в дунавския град произнася отказ за образуване на досъдебно производство на 17 юни миналата година, малко повече от месец след като от парламентарната трибуна премиерът Борисов заявява, че е възложил проверка. Обвинението във Видин обаче проверява укриване на данъци, а не длъжностно присвояване или длъжностно престъпление какъвто е масовият случай. Не стана ясно защо. От ОП -Видин, обясниха, че сигналът е подаден от главна дирекция "Криминална полиция". "Няма данни и за друго престъпление освен това. Средствата, получени от фонда, са декларирани пред НОИ, НСИ и БНБ. За отказа за образуване на досъдебно производство са уведомени Апелативна прокуратура - София, както и ГД "Криминална полиция". Мълчание и от двете страни", коментира пред "Сега" говорителят на ОП - Видин, Владислав Влашев. Тамошното обвинение е проверило организацията "Сдружение Организация Дром" - Видин.

Подобна е съдбата и на сигналите срещу две фондации в Монтана - "Ресурсен център Шам" и "Нангле 2000". Първата е усвоила над 260 хил. долара, а втората - над 329 хил. долара. Проверката там е образувана по сигнали на Апелативна прокуратура - София, и Върховната касационна прокуратура. В края на март наблюдаващият прокурор отказва да образува досъдебно производство заради липса на данни за извършено престъпление. "Става дума за присвояване на около 10-15 хил. лв. Не са открити данни за злоупотреба, при проверките са използвани материали на данъчните и полицията, които са доста обемни", обясни говорителят Лилия Йорданова. В края на миналата година е постъпило и постановление от ВКП с препоръка да се започне разследване срещу фондация "Рома" - Лом. В момента материалите се намират при шефа на следствието в окръжния град и не може да се прогнозира какъв ще е резултатът.

Два сигнала са постъпили и в Окръжна прокуратура - Кюстендил. Те са срещу сдружение "Бъдеще за ромите - Дупница" и Център за регионално развитие "Рома". Второто сдружение обаче кандидатства за финансиране заедно с Югозападния университет "Неофит Рилски" и затова материалите по тази проверка са отделени и изпратени в Окръжна прокуратура -Благоевград. От там отказват да започнат разследване по познатата вече причина - няма данни за престъпление. "Проверяван е договор между университета и ромския образователен фонд, чиято цел е била обучение на учители за интеграция на ромски деца. Окръжната прокуратура е отказала да образува досъдебно производство, защото няма данни за извършено престъпление. През целия период на изпълнение на договора е имало мониторинг от страна на фонда, след приключването на проекта е изготвен одитен доклад, в който също няма данни за злоупотреби", обясни говорителят на благоевградското обвинение Весела Стоилова. Работата в окръжното обвинение в Кюстендил пък е прекратена още на 9 септември миналата година. Сигналът е бил за присвояване на 49 800 евро. Също не 9 септември са изпратени и материалите в прокуратурата в Благоевград. Тамошните обвинители произнасят отказа си на 16 ноември.

Надежда да открият някаква нередност все още имат в районната прокуратура в Пловдив. Окръжната вече е отказала да започне разследване на длъжностни престъпления срещу шефовете на сдруженията "Фондация за регионално развитие Рома - Пловдив" и "Коалиция за гражданска организация Столипиново - Пловдив". При първата организация става дума за над 350 хил. долара, а при втората за 90 хил. долара. От преписката обаче са отделени материали, които са изпратени в районното обвинение и в момента се чака те да се произнесат дали ще започнат разследване за длъжностно присвояване.

Макар че повечето наблюдаващи прокурори отказват да започнат разследване с мотива, че няма данни за престъпление, има и други аргументи в тази посока. Такива могат да се намерят в отказа на плевенската прокуратура, която е разследвала фондация "Амала-Р" за усвояването на 371 257 долара за 5 г. Освен че не открива данни за престъпление, наблюдаващият обвинител Кирилова посочва, че в случая става дума за отношения между два частни субекта - Ромския образователен фонд и фондацията. Те са сключили договор помежду си и следователно бенефициентът, т.е. фондацията, отчита харченето на средствата само пред донора. Няма харчене на обществени пари и в този смисъл прокуратурата се намесва само ако има сигнал от даващия средствата. Не на това мнение са обаче в окръжната прокуратура в Пазарджик. "Няма значение дали става дума за частно или държавно дружество, управителят му е длъжностно лице и носи отговорност по смисъла на закона", казаха от там.