България заема предпоследното, 33-то място в Европа според индекса на европейския здравен потребител за 2012 г., представен вчера в Брюксел. Единствената по-недружелюбна за пациентите система е тази в Сърбия, а на първо място в Европа е Холандия. Нещо повече - лидерът в класацията има 872 от възможните 1000 точки, а България е с почти два пъти по-малко - 456.

Индексът на европейския здравен потребител се прави от 2005 г. и се смята за стандарт в измерването на здравеопазването. Той обхваща 42 показателя в областта на правата на пациента, достъпа до лечение, резултатите от него, превенцията на болести и достъпа до лекарства и се прави от шведския изследовател Анре Бьорнберг, който съчетава обществени статистики, анкети с пациенти и собствени проучвания.

В сравнение с предишното изследване - през 2009 г., България бележи напредък, тъй като преди 3 г. страната ни е била на последното, 33-о място. От друга страна обаче, през 2009 г. Сърбия не е участвала в индекса. Най-добрият резултат България бележи през 2008 г., когато е на 28-о място от 31 държави. Тази година пред нас са Албания, Македония и Румъния. След Холандия в челната тройка пък са Дания и Исландия.

"Това, което ме тревожи, е че след 5 г. членство в ЕС България още не се справя добре", коментира изследователят Арне Бьорнберг. "Ако трябва да бъдем честни, не е правилно да сравняваме България с богатите страни - членки на ЕС. По-адекватно би било сравнението със съседни страни като Румъния или Сърбия", казва той и допълва, че "изглежда не работят добре дори и такива елементарни услуги като ваксинирането на бебета. На българите им липсва голяма част от съвременните лекарства. Корупцията и неравнопоставеността са очевидни проблеми в здравеопазването".

Единствените категории от всичките 42, в които България има оптимален брой точки, са 2 - участието на пациентските организации във вземането на решения и наличието на електронни досиета на пациентите при личните лекари. Най-ниската оценка - "не толкова добре", получаваме при 29 показателя. У нас няма закон за защита на пациентите, при медицински грешки хората не могат да получат компенсация и ако не минат през съда, трудно получават право на второ мнение, нямат достъп до информация, до лечение в ЕС. Няма каталогизиране на лечебните заведения по качество, пациентите не могат да си запазят час за преглед онлайн, няма електронни рецепти, няма директен достъп до специалист, чака се повече от 21 дни за химиотерапия. Има висока смъртност след инфаркти, висока детска смъртност, високи нива на недиагностициран диабет и Цезарови сечения, високи нива на ранна смъртност, неравнопоставеност на болните при ползване на здравната система, нисък брой на операции на катаракта при възрастните хора, малко бъбречни трансплантации. Малка част от зъболечението е покрита от здравната каса, има прекалено много плащания под масата при лечение, липсва превенция на пушенето, лош е достъпът до хемодиализа и до грижи за възрастните хора. България е с най-ниската оценка при всички показатели, касаещи достъпа до лекарства - липса на общодостъпна информация, нисък процент на публични разходи за медикаменти, достъп до препарати за алцхаймер и шизофрения, ниска здравна кулура по отношение на използването на антибиотици.



ЗАТЪВАНЕ

"1661 медикамента, за които касата трябва да плаща, са твърде много и трябва да се направи прочистване на реимбурсния списък", обяви управителят на НЗОК Пламен Цеков. "Може да направим една преоценка на качествата на медикаментите и да кажем кои да останат в тази листа, а пък след това да отидем на едно договаряне в касата", каза той. Според него сегашният механизъм на договаряне на цените на лекарствата с производителите ще претърпи съществена промяна, защото се е видяло, че има редица недостатъци. Според него преди 4-5 години касата е постигала много добри отстъпки, защото договарянето е било изнесено изцяло в НЗОК. В момента касата се съобразява с цени, определени от комисията по позитивния списък.

"Предложиха ни една добра идея. Ще я спомена мимоходом - терапия на диагноза, т.е да договаряме диагнозата, а не да договаряме цената на медикаменти. Така фирмите, конкурирайки се помежду си за дадена диагноза, нека да предложат цена за целия обем от пациенти", каза Цеков. Тепърва ще се дискутира дали е възможно тази идея да се осъществи.

За над 100 лекарства за химиотерапия фирмите не са се явили, за да договарят цени със здравната каса, обяви пък шефът на надзора на касата Десислава Димитрова. Отстъпки са постигнати при 123 медикамента, което значи, че договарянето в настоящата му форма не е особено успешно.