Президентът Росен Плевнелиев реши да смае с български рог на изобилието американския бизнес. По време на визитата си в САЩ държавният глава обеща инвеститорите да получават пари кеш, ако изберат България. Според него новите привилегии за големи компании в сферата на високите технологии и чистата енергетика вече се обсъждат по министерства и агенции и до юни ще бъдат оформени в законопроект. "Средствата няма да натоварят бюджета, защото ще се вземат от концесионните такси и от фондовете за развитие на бизнеса, които са създадени, но още не се познават", обясни президентът на срещата си с бизнесмени в Сиатъл.

През последните седмици управляващите от ГЕРБ на разни форуми у нас подхвърлиха идеята да се плаща на потенциални инвеститори, за да предпочетат именно България за разгръщане на бизнеса си. За първи път обаче суровото хрумване се сервира като сериозно намерение - при това от самия президент и в чужда държава.

Идеята големи знакови в бранша си компании да бъдат изкушавани да дойдат у нас срещу пари започна да набира инерция, откакто преди няколко месеца шефът на Българската агенция за инвестициите Борислав Стефанов "откри" сръбския опит. Стефанов започна да оправдава слабия интерес към България с конкуренцията на страни като Сърбия, която обещавала на кандидат-инвеститорите бонуси, което ние не даваме - пари в брой. Тази примамка лишавала България от шансове да спечели състезанието. Наскоро и съветникът на президента Плевнелиев Евгени Ангелов (бивш зам. икономически министър) разясни, че Белград дава на фирмите между 2000 и 10 000 евро на новооткрито място. Сумата зависи от бизнес сферата и от това дали районът е слаборазвит. Ангелов призна, че тези мерки за "много агресивни" и че стимулите трябва да са в синхрон с правилата на ЕС за държавна помощ.

За разлика от Сърбия България е член на ЕС и планът вероятно ще удари на камък - има риск Брюксел да обяви паричната подкрепа за избрани компании за недопустима държавна помощ, която вреди на честната конкуренция. Но дори да стане чудо и Брюксел да погледне благосклонно, България няма откъде да извади достатъчен ресурс, за да плаща директно на едрите инвеститори. Плевнелиев обещава приходите от концесии, но и тук има засечка - по закон концесионните такси пълнят Сребърния фонд, а когато става дума за експлоатация на общински ресурси, 50% от таксите постъпват в местните бюджети.

Идеята за парична подкрепа бе спомената и на скорошния икономически съвет в София под егидата на президента. Тогава тя отнесе критики отвсякъде - и от бизнеса, и от независимите анализатори, и от синдикатите. И в момента България има сериозни козове - най-ниските в Европа данъци за доходите на фирмите и техните собственици и закон, който позволява на инвеститорите от клас А да купят държавна или общинска земя без търг, държавата да плати докарването на път, ток, вода, телефон и интернет до предприятието или да поеме разходи за обучение на персонала. Държавата обаче не смята тези мерки за достатъчни и вече лансира още мерки - да намали до 0% корпоративния данък за фирмите от областта на образованието и научните изследвания. Обсъжда се и опрощаване на осигуровките, плащани от работодателя, за срок от 3 до 5 години - в зависимост от бизнеса и броя на наетите.

Според икономиста Георги Ангелов "не е редно едни компании да се насърчават за сметка на други, които също правят вложения, това ще доведе до нелоялна конкуренция и спрямо тези, които са запазили броя на служителите въпреки кризата". "Ние имаме ниски данъци, но нямаме бизнес среда", коментира експертът от КТ "Подкрепа" Мика Зайкова. Според Българската стопанска камара всички инвеститори трябва да се възползват от облекчението за осигуровките, щом разкриват работни места. В противен случай подобна мярка би била нечестна спрямо останалите компании и би довело до изкривяване на икономиката.

Сериозните инвеститори търсят дружелюбна среда за бизнеса си, а не бюджетни подаяния. От години посланиците на САЩ и на други западни страни у нас обясняват, че големите инвеститори не тичат към България заради славата й на държава с висока корупция, голяма бюрокрация и тромаво правосъдие.