11 Юни 2012 07:13
Малко размишления по темата:
Относно бройката на циганите При преброяването 2011: - 325 хил. са се писали цигани; - 685 хил. са отказали да отговорят; - 55 хил. са отговорили, но "не се определят". При тези данни циганите може да са един милион само при положение, че над 90% от всички неотговорили/"неопределили се" са цигани. Регресионният анализ на данните по възраст и област за процентите на определилите се като българи, турци или цигани, от една страна, срещу процента на неотговорилите/"неопределилите се" от друга, показва добра статистическа зависимост. Коефециентът на регресията по отношение на циганите е около 0,35 и с вероятност 99,9% е между 0,25 и 0,45. За турците и българите стойността на коефициента на регресията е съответно около 2 и 4 пъти по-ниска, или казано по-просто, увеличението със 100 човека на броя на определилите се като цигани, турци или българи приблизително води до увеличение на броя на неотговорилите/"неопределилите се" съответно със 35, 16 или 8 човека. Приемайки най-простото обяснение, това означава, че на всеки 100 човека определили се като цигани, турци или българи, се падат съответно още 35, 16 или 8 човека от същата народност, които са отказали да отговорят или не се определят. От горното следва, че бройката на циганите е около 440 хил., а вероятността да са повече от 475 хил. (или по-малко от 405 хил.) е по-малка от 0,1%. Така че циганите нито са един милион, нито намаляват.
Относно това, че българският етнос е малцинство при новородените от 2007 г. насам Положението според данните от преброяването и споменатата по-горе елементарна статистическа дообработка по отношение на неотговорилите/"неопределилите се" е следното: Възраст Българи Цигани 0 - 9 71,5% 470 хил. 16,3% 110 хил. 10 - 19 75,2% 520 хил. 11,9% 85 хил. 20 - 29 80,0% 785 хил. 8,4% 85 хил. 30 - 39 83,3% 900 хил. 6,2% 65 хил. 40 - 49 84,4% 850 хил. 4,9% 50 хил. 50 - 59 86,6% 900 хил. 3,6% 35 хил. 60 - 69 89,8% 860 хил. 2,1% 20 хил. 70 - 79 92,1% 595 хил. 1,2% 10 хил. 80 + 94,4% 280 хил. 0,5% <5 хил. Българчетата действително са малцинство (по-малко от 50%): - сред населението на възраст до 10 години на областите Кърджали (вкл. сред градската част от това население), Разград, Силистра, Сливен, Търговище и Шумен; - сред селското население на възраст до 10 години на областите Бургас, Варна, Добрич, Кърджали, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Стара загора, Търговище и Хасково. В същото време българчетата са над 80%: - от населението на възраст до 10 години на областите Велико Търново, Габрово, Перник, Смолян и София; - от градското население на възраст до 10 години на областите Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Габрово, Перник, Плевен, Смолян и София; - от селското население на възраст до 10 години на областите Кюстендил, Перник и София. Циганчетата от своя страна са над 33% от населението на възраст до 10 години на областите Монтана, Сливен и Ямбол и над 20% от населението на възраст до 10 години на още 11 области: Видин, Враца, Добрич, Кюстендил, Ловеч, Пазарджик, Софийска, Стара Загора, Търговище, Хасково и Шумен. От горепосочените цифри трябва да е напълно ясно, че засега на национално ниво българчетата не са малцинство нито сред 5-годишните, нито сред новородените. От друга страна, демографската промяна е драматична и необратима, тъй като числеността на най-младото поколение българи (кохортата 0-20) и оттам дългосрочната численост на българския народ се е свила наполовина за последните 20 години. Доколкото при турското население свиването е два пъти по-малко (с около една четвърт), а при циганите се наблюдава експанзия, промяната през идните 20 години в етническия състав на активното политически, икономически и репродуктивно население на България ще бъде радикална, каквото и да прави някой оттук нататък (отделно, че никой не се кани да прави нищо :-). По въпроса обаче се говори от дъжд на вятър и изключително повърхностно, като обикновено се залита в крайности, било то националистически, наивистични или бизнес-интересчийски, а се забравят цифрите. Пак казвам, от тях вече е ясно, че следващите 20 години изцяло ще преобразят България (и Европа). Реализираният вече спад в демографския потенциал на българския народ е огромен и най-близкото нещо, с което може да бъде сравнен, са последиците от чумните епидемии през XIV век. Както и тогава, цяла Европа е поразена, но пък има и разлики. Например в това, че ако навремето чумата е косила наред, то сега част от населението (имигрантите от Азия и Африка и циганите) се оказва устойчиво и е в състояние незабавно да заеме жизненото пространство, което освобождават свиващите се народности като българската, предизвиквайки по този начин бърза промяна в етническия баланс.
|