|
| *** |
- Уважаеми колеги, днес ще решим един невероятно важен въпрос. Отвсякъде ни го задават - синдикати, тристранки, граждани, че и разните европейски комисии чакат отговор. Това е въпросът за големите реформи в икономиката и финансовия сектор на страната. Готов съм с разчетите за промените и перспективите пред нашата икономика.
Премиерът взе думата:
- Четох го твоя доклад. Черно на бяло пишеш за голям спад в производството, голяма безработица и по-малко приходи. И правиш извод, че ще трябват да се направят още съкращения на хора. Но ако е така, то трябва да започнем с теб. Уволнявам те и така ще дам пример за държавно поведение и здрава ръка в управлението.
- Господин премиер - рече министърът на финансите, - напълно е възможно да се заблуждавам в своите изводи. И не някакъв си спад в икономиката да се задава пред нас, а пълен разцвет и големи приходи.
Премиерът въздъхна уморено:
- Финансовото министерство свърши колосална работа. Когато и да съм ти поискал пари - винаги намираш. Ошушка де що има резерв, ама пак вадиш отнекъде. А аз съм искал пари за хората, за тяхното добро, за тяхното бъдеще. И сега предлагате да съкращаваме същите тези хора, да ги оставим без работа и без препитание. Аз питам - за това ли всички гласуваха за нас? За това ли ни избраха?
- Господин премиер, благодаря за оценката ви за нашата работа - рече финансовият началник. - Но няма да бъде честно, ако не призная, че и ние сме допускали разни дребни грешки. Ето - дори и сега, когато пак чета и препрочитам нашия доклад за големите реформи в икономиката, виждам, че предложението за големите съкращения в административния сектор е грешно записано. Аз през цялото време настоявах да се завишат всички мита и такси при вноса на кафето. Ето една явна грешка в нашия доклад и аз признавам за нея. Няма да има съкращение на хора в държавната администрация, но ще повишим цената на кафето.
Министър-председателят реагира светкавично:
- Само цената на кафето не сме променяли до днеска!
Министърът на финансите не се предаде:
- Господин премиер, цената на кафето е важен показател за здравето на икономиката във всяка една държава. Ако свалим цената, ще ожесточим конкуренцията, това ще изкриви пазара, а работниците и служителите, които така или иначе по цял ден пият кафе, съвсем ще спрат да работят и само ще се наливат с кофеиновата напитка. Ако увеличим цената на кафето, ще успеем да затегнем трудовата дисциплина в цялата страна, ще се увеличи и производителността.
- А приходите в хазната? - попита премиерът.
- Ще се увеличат - храбро рече министърът на финансите. - Нали пробвахме с цените на горивата. Колкото и да растеше цената - всички плащаха и караха. Така ще е и с кафето, няма да спрат да пият. Качваме цената му, увеличаваме приходите за фиска, затягаме и трудовата дисциплина.
- И няма да съкращаваме държавната и общинската администрация, така ли? - запита министър-председателят.
- Категорично не, господин премиер - рече финансистът на правителството, - пак повтарям: това е просто една редакционна грешка в нашата програма за икономическото развитие на страната ни. Няма такова нещо! Реформата продължава, очакват ни пълен разцвет и големи приходи.
Премиерът се ухили:
- Това, че ще те уволня, ако има съкращения на апарата, беше майтап... Нали сега не ми хвърляш прах в очите? Не ме ли заблуждаваш, за да запазиш местенцето си?
- Господин премиер! Това е напълно несъвместимо с етиката на един министър и в пълно противоречие с морала на честния икономист...
