От вчера созополският "вампир" заема централно място в експозицията на Националния исторически музей. |
"Вторият Йерусалим" ("Трета Мека", "Четвърти Рим", "Пети Лас Вегас") отново е на гребена на вълната в началото на лятото, а и как иначе. Не трите стаи на покойната баба Керачка, а стотиците нови хотелски легла там трябва да се пълнят всяко лято, собствениците им не могат да търпят загуби. Този път не са измислени мощи на християнски светци (въпреки университетските твърдения от Оксфорд, Копенхаген, Перник и Горно Уйно). Този път е нещо по така, по-екзорсистко, скелет на "вампир". Побиха ли ви тръпки, а?
Бледите сведения за намирането на гроба ни дават само относителна представа за находката. Набеденият скелет бил "може би на млад мъж". Не може да се пропусне, че е малко странно такова твърдение. Защото всеки, който определя себе си като археолог, би трябвало за не повече от минута да може да определи пола на погребания с вероятност от поне 99% в един археологически разкриван гроб. И обикновено никога не се греши, антропологическото изследване, което следва археологическото понякога след месеци, доказва правилността на предварителното определяне на пола почти винаги.
Първоначалната информация за "сензационната" археологическа находка дойде от една услужлива към всяка власт информационна агенция.
Пробата излезе успешна
За да се отговори на силния "обществен интерес", бе обещано, че въпросният гроб ще се изложи в Националния исторически музей. Сега вече истерията се разрази напълно. Средствата за масово осведомяване, с много малко изключения, на които никой не обърна внимание или се направи, че не обръща внимание, като по команда заповтаряха едни и същи безумици. Започнаха се псевдонаучни дирения - и на Царевец имало "вампир", още през 2004 г. другаде бил открит също, созополският караконджул си имал (женска) половинка. Няколко също толкова услужливи към всички режими творци на науката запригласяха със сериозен тон. Странно, не видях само Археологическият институт при БАН да се изяви по тая тема, сигурно мълчат от срам заради поредната археологическа простотия, за която нямат вина.
Тук се налага да се отвори още една скоба. Музеите в България, не само НИМ, се издържат (как се издържат е друга тема) от държавата и общественият интерес по кой да е музеен въпрос има право да изисква да бъде задоволен. Така, ако широките народни маси искат да гледат "вампири" в музеите, то тези последните се налага да ги показват. Тук ще следва едно грамадно "но". Ако историческите музеи ще показват "вампири", за да отговорят на обществения натиск, то ще е добре това показване да е вярно исторически. Или поне да е дотолкова вярно исторически, доколкото ни позволяват днешните знания по темата.
Драгият посетител/зрител/слушател/читател например не бива да научава небивалици за някакви неразбрани от съвременниците си средновековни интелектуалци, спрямо които са прилагани ритуали срещу овампиряване (тези, които предпочитат "вампирясването", ще е най-добре да се обърнат към службата за езикови консултации към Института по български език и литература), най-малкото защото ще излезе, че половината от населението на малкото българско средновековно селце, което бе разкопавано до днешното пазарджишко Ковачево, са точно напредничави интелектуалци, неразбрани от другата половина свои съселяни в периода XI-XIII в. При археологическото проучване (разкопки на П. Гатев) около 1/3 от гробовете в некропола на селището при Ковачево, Пазарджишко, се оказват с приложен някакъв ритуал срещу овампиряване - завързани крака и ръце, тежък камък на гърдите на погребания, пробождане с остър предмет на жизненоважна част от тялото на мъртвеца, отрязване на стъпалата, на петите или на единия крак до коленете само.
По етнографски сведения разполагаме с уверения
на информатори от първата четвърт на миналия век предимно, че са използвани и редица други увредителски методики, които не могат да се проследят археологически. Като пробождане на петите, на коленете или в сърдечната област между ребрата на мъртвеца с тръни от глог например. Ако вземем предвид етнографските данни, то около половината гробове в некропола на средновековното селище при Ковачево са останали неразбрани поради напредничавост от другата половина.
Подобна археологическа картина бе наблюдавана от автора при разкопките му в църквата "Св. Богородица" на о. Свети Иван. От три гроба на светски лица един бе с приложен ритуал срещу овампиряване - стегнато завързани крака при глезените и пробождане в сърдечната област с декоративен четириръб меден гвоздей за мебели. Подобен е резултатът от археологическите разкопки в некропола на късносредновековната Якоруда - от 19 гроба 3 бяха с ритуал срещу овампиряване - завързани крака, отрязани части от крайници, тежък камък върху гърдите на погребания.
Обобщено, средно около 10% от гробовете в средновековните български некрополи са със следи, доловими археологически, от ритуали срещу овампиряване. Ако прибавим предположително и прилаганите ритуали, за които разполагаме само с етнографски данни, то може би до половината от средновековните българи са предизвиквали страх у съседите и съселяните си, та е трябвало да бъдат обезвреждани след смъртта си. През цялото българско средновековие са обезвреждани мъртъвци, които приживе са били твърде буйни, жени, за които се говорело, че познават вредоносни магии, хора, включително и деца, които днес бихме определили просто като "зли" или "лоши". Обезвреждани са задължително също и покойници, които след смъртта си са били прескочени от котка например. Излиза, че откриването на гробове с приложени към мъртъвците ритуали срещу овампиряване са доста често срещани при археологическите разкопки.
Съвременните проучвания определят вампирите като вярване, идващо от славянската прародина, от времето, в което и кръвта на убитото диво или домашно животно се използва задължително за храна. С приближаването на нашата съвременност употребата на кръв за храна се превръща отначало в рядкост, а после става неприемливо, главно по медицински и хигиенни съображения. Друга важна особеност е, че по-старите ритуали срещу овампиряване са значително по-драстични. У кашубите, днешните преки наследници на ранносредновековното славянско племе поморяни (Североизточна Полша), до късно е запазен обрядът по отрязване на главата на мъртвеца, за когото има силни съмнения, че може да се превърне във вампир. В гроба отрязаната глава се поставя между бедрата, между колената или между стъпалата, "за да не може да си я намери".
Съвсем наскоро при изследване на демона Гило, вярванията в когото са разпространени във Византия, бе уточнено и названието на най-стария вампир, който е известен сред славяните от българската група - Варна, сиреч "Черния". Всъщност Гило и Варна не са точно вампири, според обяснението на Михаил Псел, а силата, която се вселява предимно в жени и ги кара да пият кръв, умъртвявайки по този начин жертвите си, предимно кърмачета и малки деца. Това е мнението и на Игнатий Дякон в написаното от него житие на патриарх Тарасий.
* * *
В държавата на мутрите всичко трябва да съответства на управленския умствен капацитет. Министерството на мутроикономиката, министерствата на мутризираното образование и на мутризираната околна среда, министерството на мутрокултурата и частните колекции - тяхна задача е да обслужват съответния интерес и естетически вкус. Родни и вносни мутреси-певачки, вампири, мощи и много изкуствени спортни страсти, в съчетание с извратен псевдопатриотизъм, всичко трябва да е в услуга на господстващата прослойка в страната.
Масовото опростачване трябва задължително да се подкрепя всячески, това е единствената възможност да се забрави равнището на средните ни доходи - колкото на ровещ из кофите мързелив атински клошар, да не се вторачваме прекалено в мизерното си битие, гонещо упорито средноафриканското жизнено равнище, да не забелязваме срамния мизерен вид на столицата си, не дай Боже, пък да забележим колко настрана за черни дни са струпали тия, дето са на власт.
В държавата на мутрите вампирите могат само да се множат оттук нататък до пълното ни овампиряване. Окончателното и завинаги опростачване на изостаналото все още тук местно народонаселение му е майката.