Пенсионната реформа на ГЕРБ, маскирана зад аргументите за стабилизиране на бюджета на държавното обществено осигуряване, на практика е ограничила достъпа до пенсия само на хората, които не търсят вратичка за по-ранно излизане от пазара на труда. Това показват окончателните данни на НОИ за новоотпуснатите пенсии.
Реформата уж трябваше да ограничи по-ранното излизане в пенсия, но данните на НОИ показват, че и през 2011 г. 1/3 от българите (32.5%) са успели да напуснат пазара на труда преди общоприетата тогава възраст от 60 г. за жените и 63 г. за мъжете. Това е станало чрез освидетелстване от ТЕЛК или заради опциите за ранно пенсиониране. През 2010 г. делът им наистина беше малко по-голям - 34.1%, но това може да се обясни с бума на пенсиониращи се заради реформата млади военни и полицаи. Броят им достигна 3672, докато миналата година новите пенсионери от военизираните структури са били 2517.
Докато броят на пенсионерите с редова пенсия за осигурителен стаж и възраст е намалял с 4063 души до 58 655, то инвалидните пенсии са почти непроменени - 27 680 през м.г., което е само с 16 броя по-малко спрямо 2010 г. Символично се е увеличила и възрастта при тях - от 51 г. и 6 месеца на 51 г. и 7 месеца. Най-често хората са получавали инвалидни пенсии между 50 г. и 59 г. От НОИ признават, че освен по-високата заболеваемост на възрастните работници, причина за тази тенденция е и желанието им да си допълват доходите в несигурната икономическа обстановка. Още около 35% са се пенсионирали чрез ТЕЛК под 50 г.
Все още достатъчно многото възможности за по-ранно излизане от пазара на труда, които реформата така и не ограничи, са довели и до падане на средната възраст на пенсионираните с лични пенсии, макар и символично, на 56 г. и 11 месеца от 57 г. през 2010 г. Затова пък леко се е увеличила възрастта на хората, които са работили до последно в нормални и тежки условия - от 61 г. и месец на 61 г. и почти 4 месеца. Средната пенсионна възраст на най-привилегированите в социално отношение служители в държавата - военни и полицаи, за които няма определени години минимум, е паднала с повече от година. През 2011 г. те можеха да се пенсионират при минимум 25 г. общ стаж, от който 2/3 специализиран, и са го правили на 49 г. и 5 месеца, при 50 г. и 7 месеца година по-рано. От т.г. изискуемият стаж за тях вече е вдигнат на 27 г.
За новите пенсионери с пагони е намалял и изработеният стаж. През м.г. те са се трудили реално 29 г. и 5 месеца, а през 2010 г. - 30 г. и 4 месеца. Намаление има и при средния стаж на пенсионерите инвалиди, който за м.г. е 18 г. и под 4 месеца, а година по-рано те са работили средно 19 г. За непривилегированите работещи реално изработените години са намалели с около месец - от 35 г. и 3 месеца през 2010 г. на 35 г. и 2 месеца през 2011 г.
Покрай несигурния пазар на труда след промените през 1989 г. и последните 3 г. на хората им става все по-трудно да съберат изискуемия стаж. Така с над 1000 души е нараснал броят на хората, които са се пенсионирали над 65 г. заради недостигащ стаж - от 6991 на 8013. Минималната пенсия за тях е 123.25 лв. (85% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, която от 1 юни е 145 лв.).
ОГРАНИЧЕНИЯ
За да е пълна драмата на хората в предпенсионна възраст, които не ползват вратички и работят до последно за пенсия, ГЕРБ на два пъти ограничи възможността им за излизане от пазара на труда. Първо, в края на 2010 г. отмени точковата система, която позволяваше с по-голяма възраст да се компенсира стаж, после прекрати и възможността недостигащите години да се купуват разсрочено. Това са двете единствени причини през 2011 г. новите 108 255 пенсионери да са с над 4900 по-малко, отколкото през 2010 г. Отделно от 2012 г. едновременно растат с по 4 месеца и възрастта, и стажът.
|
|