Какво може да направи португалец - баща на четирима ученици, когато месечно получава само 900 евро? Решава да емигрира.

В слънчев пролетен следобед Антонио Саагуа (45 г.) седи в офиса на агенцията "Ема Партнърс Интернешънъл", която се занимава с подбор на квалифицирана работна ръка, включително и на мениджъри. Той преподава на хонорар в известно бизнес училище в португалската столица, освен това има 20 години опит на ръководен пост в сферата на здравеопазването. Въпреки квалификацията си Саагуа печели по-малко от 1000 евро месечно от сегашната си работа, която е свързана с реорганизирането на работата в болница в Лисабон. Това означава, че той вече не може да си позволи да изпрати децата си в частно училище и да продължи да живее в обитавания от семейството апартамент в центъра на португалската столица.

За голяма част от клиентите на агенцията бъдещето е далеч от дома и все по-често в Ангола - бивша португалска колония, намираща се в югозападната част на Африка. Саагуа мечтае да получи управленски пост в сектора на здравеопазването и в Ангола. Месечната заплата е между 8000 и 10 000 евро.



Размяна на ролите



В момента са напълно разменени ролите на гордата преди време Португалия и бившата й колония. Ангола обяви независимост през 1975 г. - една година след падането на диктаторският режим в Лисабон. Стотици хиляди португалци и анголци се връщат у дома в Европа, когато в африканската държава започва кървава гражданска война.

Португалия си остава една от най-бедните държави на Стария континент. Миналата година тя толкова затъна в дълговата криза, че трябваше да се възползва от спасителния фонд, създаден от ЕС и МВФ. Строгите мерки за икономии струват все повече и повече работни места. Безработицата в страната скочи до 14.9% в първото тримесечие на тази година, а за същия период през 2011 г. тя е била 12.4%. Става въпрос за добре образовани хора, като Саагуа, които вече не могат да си намерят добре платена работа в родината. Точно както предците им са потискали местните хората в колониите в Африка и Азия, португалците, пред които има малко възможности за растеж, сега се чувстват поробени от нарежданията на северните европейски държави.

След подписаното мирно споразумение преди 10 години Ангола се превърна в



основен производител на петрол



в Африка. През първото тримесечие на тази година страната произвеждаше по 1.8 млн. барела на ден в офшорни сондажи на дълбочина до 1500 метра. Ангола е вторият най-голям доставчик на черното злато за Китай. Темпове на икономически растеж на страната са обект на завист от целия континент, отчасти защото Ангола има големи находища на диаманти и плодородна почва. В миналото страната бе третият по големина износител на кафе в света, но след като полетата бяха унищожени по време на войната, Ангола вече внася 90% от храната си.

С помощта на петродоларите от държавната петролна компания Sonangol бившата поробена страна превърна Португалия в свой шопингцентър. Много от представителите на т.нар. анголски елит имат връзки с президента Жозе Едуарду душ Сантуш, който е на власт последните 32 години, и сега изкупуват португалски държавни компании, които бързо трябва да бъдат приватизирани. Консервативният премиер на Португалия Педро Пасош Коелю е прекарал детството си в Ангола, където баща му е бил лекар. Тази връзка кара Коелю да се застъпи за по-тесни отношения между двете страни, "гражданите и компаниите". Сега анголците купуват дялове в португалски медийни компании и придобиват хубавите имоти по атлантическите плажове, луксозни недвижими имоти в Лисабон и др. Освен това масово купуват работна ръка. Почти 150 хиляди португалци вече имат визи за Ангола.

"За всяко корабокрушение в Португалия Ангола е спасителен пояс. Тук е пустиня от гледна точка на професионалното развитие, но Ангола е оазис", написа седмичното лисабонско списание Visao. След края на четири десетилетия война Ангола преживява бързо възстановяване. Трябва да бъдат изградени пътища, жп линии, летища, жилища, училища и болници. Страната също така се нуждае от помощ при изграждането на мрежите за електро- и водоснабдяване, разработването на достъп до интернет и обновяване на селскостопанския сектор.



Ангола е новото Ел Дорадо



за квалифицирани специалисти и мениджъри, които ще създадат облика на столицата Луанда, която е само на 7 часа със самолет от Лисабон. Около 40% от 18-те млн. анголци са неграмотни. Тези, които нямат образование, не могат да си намерят работа, а две трети от населението на страната преживява с по-малко от 1 долар дневно. Малка част от висша класа има университетски дипломи, а още по-малка са завършили образованието си в чужбина. Това - и фактът, че пред португалците няма езикови бариери в африканските страни, където португалски е националният език - обяснява защо учители, лекари, инженери и земеделски експерти се търсят толкова много.

Добре платена работа в Ангола е истинско изкушение

"Не мога да издържам повече, постоянно се говори за кризата тук, в Португалия", казва Марта Гонсага (39 г.).Тя е самотна майка на 12-годишна дъщеря, обича Стария Лисабон и е категорична, че иска да продължава да живее тук. Гонсага обаче проявява интерес към атрактивните предложения за работа в Ангола. Според нея африканската страна предлага "ясна перспектива". Гонсага, която е фотограф и специалист по рекламата, определя заминаването на много португалски работници към Ангола като "щастливо стечение на обстоятелствата."

Марта Гонсага е родена в Луанда. Нейните родители са живели в африканските колонии, където са работили като учители и държавни служители. След Революцията на карамфилите семейството отива в Португалия заради по-добрите възможности, които тя предлага. Сега Гонсага иска да се върне в Ангола и да работи като консултант за връзка с обществеността за големи компании. Пазарът е добър, казва тя, и разкрива, че вече е имала примамливи оферти.



Да откриеш "португалската мечта" в Ангола



Преди няколко месеца, когато Марта Гонсага се завръща в Луанда за първи път, откакто е била 3-годишна. Казва, че не й е било проблем да свикне с местната обстановка. "Всичко сега е съвсем различно", казва тя. Строителството в центъра на Луанда, скъпи ресторанти с изглед към океана, хаотичното движение по улиците и новоизграденият околовръстен път около столицата - "и в същото време ми е много познато". Ароматът на огнено дърво веднага я върнало в най-ранните дни от детството.

Гонсага сега се завръща в Ангола и вижда бившата колония като "португалската мечта". Тя обаче е наясно колко труден е животът за по-голямата част от местните жители. И разбира защо толкова много анголци са враждебно настроени към португалците. Те продават всичко под парещите лъчи на слънцето - плодове, автомобили, дори наркотици - и завиждат на чужденците за добре платените им работни места. Приятели предупреждават за високата престъпност.



Високият процент на криминални деяния



и ширещата се корупция са основната причина португалските икономически имигранти да не довеждат семействата си в Африка. Гонсага също планира да изкарва по не повече от 10 дни в месеца в Луанда. Според нея новото й работно място е прекалено опасно за дъщерята й.

При авторитарния режим на президента Душ Сантуш не се зачита свободата на словото, а жертвите на престъпления са оставени на милостта на непредвидимите анголски държавни служители. Чужденците, които подават жалби или отправят критика към властта, се притесняват, че могат да им бъдат отнети визите. За тях най-важното е да оцелеят на това място, толкова далеч от дома, където са съвсем сами. Чужденците обикновено живеят в затворени общности със собствена охрана. Много от тях отиват на работа с бронирани автомобили и с бодигардове. Луанда е един от най-скъпите градове в света, като наемите в добри квартали са над 15 000 долара на месец. Кисело мляко струва 4 евро в супермаркет, а обикновена вечеря в ресторант излиза около 100 евро на човек. Затова и големите компании плащат храната и настаняването на своите служители.

Повечето португалци искат да спестят по-голямата част от заплатата си в Ангола. Това е и целта на Антонио Саагуа, ако успее да си намери подходяща оферта. Той и съпругата му са се споразумели Антонио сам да отиде в бившата колония и да остане там между 3 и 5 години. Единственото му условие е да има право на безплатен самолетен билет, за да се прибира вкъщи веднъж на всеки шест седмици.