|
| *** |
- Не бързай, комши! - потупах го по рамото. - Много ракия трябва да изпиеш, доде стане тази!
Той ми показа бутилката:
- Аз съм донесъл.
Седнахме в кухнята, край купа със салата.
- Създаването на нова партия, комши, не е за всеки работа! - казах му. - Трябва ти опитен човек, който е врял и кипял в българското политическо пространство!
- Да, да, та да ми цуне хубавата партия! - дръпна се той.
- Спокойно, тези, за които ти говоря, искат само да си носят костюмите, да се кипрят пред камерите и да поркат по коктейли.
- Ще има ли човек точно като за моята партия? - зачуди се Илия.
- Пълно е! И не им дреме в коя партия са, само да са във властта. У нас, комши, не е рядкост политик да започне кариерата си в крайнолявата ултранародна партия, а да я завърши в крайнодясната полуелитарна партия, без да губи нито грам от авторитета си. А твоята партия като каква ще бъде?
Той се зачеса по темето:
- Чудя се. Мен ме влече лявото, щото съм за справедливостта, обаче пък май по-добре е на дясното да наблегна, щото ми трябват пари.
Изслушах го търпеливо, пък му отворих очите:
- Ще ориентираш партията си, комши, широкоспектърно, сега това е най-модерно!
- Е как така бе, комши?!
- Ще говориш ляво, а ще гледаш дясно! Ти политиката не следиш ли?
Той се сви засрамено.
- И после какво? - измърмори.
- Сформираш екип. Взимаш стратега на една партия, лицето на друга, говорителят на трета сам се присламчва, оттук-оттам присъединяваш членска маса. Свързваш всичко това с обещания, напудряш го с лозунги, вдъхваш му живот с анонимни финансови инжекции и готово!
- Ха, че то било лесно! - понавири гребен Илия. - Ами я кажи с кого да се коалирам?
Сипах по чашите от ракията му, пък попитах:
- Ти за коалирането какво знаеш?
Комшията задекламира:
- Твоите гласове плюс моите гласове са повече или равни на техните гласове!
Въздъхнах:
- Ясно! Ще ти кажа всичко за коалирането, по-добре да го научиш от мен, отколкото на улицата, комши. Коалирането е интимен партиен процес. В него има и някаква алхимия, като в любовта. А с любовта върви и сексът, който по време на избори добива измеренията на оргия с избирателите. - Илия ме слушаше със зяпнали уста. - Политиците, които изгарят от желание да получат доверието на избирателите, им говорят мили думи, свалят им звезди от небето и им обещават всичко, черпят ги и така, докато напълно им завъртят главите. После повеждат избирателите към изборните урни и ако някой изведнъж тръсне глава и каже: "Чакайте, какво правя аз?!", политиците го побутват: "Хайде-хайде, а когато яде кебапчета, не се дърпаше!", и го натикват в тъмната стаичка, където става, каквото става...
На това място комшията изхихика, но аз го изгледах строго и той веднага стана сериозен, както подобава. Отпих, пък продължих:
- След това страстите утихват, след това идва отрезвяването, но вече е късно. И както често става в любовта, така и тук политиците се разграничават от стореното, обвиняват се един друг, а в това време избирателите дундуркат рожбите на мимолетното си увлечение, въздишат и си казват: "Къде ми беше умът?!"
- Да са мислили, когато е трябвало! - отсече Илия и в този момент разбрах, ще го бъде като политик.
Вдигнах чаша за тържествена наздравица, но той се плесна по челото:
- Чакай, ами химн на партията?!
- Химн имаш!
Дадох тон и двамата запяхме "Градил Илия партия, насред пътя, на кръстопътя", визирайки комшията и Балканите...
