Светият синод определи обещаните правила, по които всяка епархия може да присъжда отличието "архонт". Според старците титлата може да се дава само на православни християни за "особени и видими заслуги" към БПЦ. Към това е добавено произходът на дарените средства (имат се предвид "особените и видими заслуги") да не противоречи на християнския морал и добрите нрави. Решението на синодалните старци стана наложително, след като преди десетина дни Пловдивският митрополит Николай по време на света литургия посвети в архонтско достойнство известния предприемач и оръжеен търговец Петър Манджуков. Публично оповестеният му църковен принос се измерва с дарение от един милион лева за построяване на храма "Преображение Господне" в Пловдивската епархия. Изглежда със същата сума се измерват и духовните му приноси, тъй като други не са известни. Ритуалът предизвика разбираемо недоумение и остро недоволство в определени църковни и интелектуални среди.



Стана ясно също, че Светият синод е отменил свое решение



от януари 2007 година, с което обяви архонтските титли в диоцеза на БПЦ за недействителни. Повод за решението тогава беше архонтската хиротония на Слави Бинев, извършена против църковните правила от митрополит Галактион в църквата "Санта Мария Маджоре" в Рим и предизвикала дипломатически скандал. По този повод в медиите се появиха снимки на Бинев от ритуала, облечен в черно наметало със звънчета, както и информации за други богати българи, удостоени с архонтски титли. Сред споменатите тогава бяха Лилко Йоцев, зам.-министър на енергетиката в правителството на НДСВ, и Джеймс Велков, а по-късно се разбра, че към сонма на българското архонтство са приобщени също Иван Кочев-Чомбе, Ованес Мелик Пашаев, както и вдовицата на бай Миле. Спомената беше и тогавашната цена на тази инвеститура - около 200 000 долара. Явно акциите на благодатните артикули за изминалите пет години са се повишили, защото цената е скочила значително.

Архонтските титли изправят църквата пред два сериозни проблема - единият е морален, а другият каноничен.

Очевидно е, че чисто меркантилни интереси правят църковните йерарси отзивчиви към благородническите тежнения на внезапно забогатели по най-често подозрителни начини в годините на прехода новобългарски нотабили. Както е очевидно, че с поведението си старците легитимират богатството като основен и дори ултимативен източник на заслужаващо църковно отличие човешко достойнство. Излишно е тук да се посочват многобройните евангелски и други църковни текстове, осъждащи подобно поведение. Още по-притеснително е, че заради меркантилни интереси църковните йерарси са склонни да насилват църковните правила и традициите.



Оттук произтича и каноническият проблем.



В традицията на Българската православна църква титлата "архонт" не съществува. Самата дума е гръцка и означава "овластен човек, властник". Архонт е бил в древността владетелят на Боспорското царство. В много по-късни времена титлата е давана само като почетно отличие от Цариградската и Александрийската патриаршия, но без да й се придава литургически смисъл и без от нея да произтичат наследствени и благороднически права. Съвсем различно внушение се опитват да наложат българските църковни йерарси около новобългарските архонти. Внушението е, че те са някакви благородници, върху които молитвено и чрез тайнствена литургическа формула е слязъл Светият Дух и им е дал своята благодат като безвъзмезден дар. Нека вметнем, че в новобългарската версия на тази инвеститура



"архонтите" са "техни превъзходителства", а титлата се наследява



Явно тя не е почетна, а има по-дълбок литургически смисъл, щом посветителският ритуал се извършва по време на света литургия, и както се видя покрай архонтисването на оръжейника Манджуков, епископът ритуално е питал вярващите в храма дали е достоен, а те три пъти са отговорили: "Достоен. Достоен. Достоен." Така архонтското посвещение всъщност повтаря (или силно наподобява) ритуала при въвеждане в свещенически сан. Това е по същество ръкоположение. Което очертава и каноническия проблем. Очевидно е, че архонтът трябва да се счита за част от църковната йерархия, но къде точно е неговото място в нейните ясно определени три степени - дякон, свещеник и епископ? Има ли изобщо място там? Или това е някакъв нов четвърти свещен чин, който светите отци първостроители на църквата са пропуснали да подредят в апостолските времена и се налага днес високи църковни авторитети като Пловдивския Николай и Старозагорския Панкратий да поправят техния пропуск?

Част ли са архонтите от църковната йерархия, или титлата е просто част от една карикатурно-гротескна бутафория, в която църковни йерарси предлагат за продан измислени и уж благодатни артикули, които новобългарската посткомунистическа мутроолигархия купува като индулгенции за опрощаване на греховете? Всичко това може да се побере и в една дума - кич.