-----
Кармен Мишу-Бойчева е родена във Видин. Там завършва Френска езикова гимназия и впоследствие медицина в Букурещ. В момента със съпруга си акушер-гинеколог притежават клиника по гинекология с ин витро филиал. Владее писмено и говоримо френски, румънски, английски и руски. Говори и гръцки, защото баба й и дядо й са с гръцки корени.
Книгите й са базирани на българската история, като интересът й към нея е видим във всички нейни романи. И четирите й творби до момента са разгърнати на различен исторически фон. ''Балканска сага" проследява съдбата на семейството на един български офицер в началото на ХХ вeк. В него авторката ни запознава с екзотични персонажи - млади, волни и разкрепостени дами, които не се съобразяват с порядките на обществото. Във втората й книга "Нестинарка" се преплитат мистиката на нестинарството, магията, която носи, и облика на българското село.
В сборника с разкази "Синият фургон" е отразена съдбата на така наречения малък човек, на героите на прехода - страдалци, наивници, откровени простаци, които представят един вид хаотичен, но перфектно подреден пъзел на съвременна България. Най-новият й роман "Тангра и неговият син" връща читателите към мрачните и величави времена от историята на България в периода VIII-IX век и към една от най-значимите й фигури - хан Крум Страшни.
----
- Защо е толкова странно името ви? Или това е псевдоним?
- Не е псевдоним, просто произходът ми е смесен - майка ми е българка, а баща ми е с гръцки корени. Неговите родители са етнически гърци от Мегало Ливадя, които през тридесетте години на ХХ век емигрират в Румъния.
- При тези корени и смесен произход - Гърция, Румъния, България - откъде дойде любовта ви точно към българската история?
- За мен миналите епохи винаги са представлявали особен интерес. Когато чета история, ми се иска да усетя, да пипна, да видя хората, за които се разказва там. Много е интригуващо да си представяш как са били облечени, с какво са се хранили, къде са живели.
- Мислили ли сте да базирате някои сюжети върху съседски исторически реалии, а не върху български такива? Все пак произходът ви е свързан с Гърция и Румъния...
- Когато привърших последния си роман, в главата ми се въртяха няколко сюжета - единият от тях бе за румънската кралица Мария, чийто дворец е в Балчик. Накрая взе превес историята за български фабрикант от епохата на нашето Възраждане.
- Женските персонажи в творбите ви обикновено имат силни и свободолюбиви характери. Кой модел трябва да следват днешните българки - патриархалния или този на независимата и еманципирана жена?
- Съвременната българка не може да бъде друга освен независима и свободомислеща жена. Но понякога ми се иска да си спомня и за някои от патриархалните ценности, защото за съжаление свободията у нас е повсеместна.
- Мечтаете ваша книга да бъде филмирана, но как по-точно си представяте филма - в класическите рамки на историческите филми? Или като модерна холивудска приказка?
- Мисля, че няма автор, който да не мечтае произведението му да бъде екранизирано. И тук въобще не става въпрос дали филмовата лента ще изобрази по-стойностно героите му. По-скоро създателят на тези образи иска да ги види от плът и кръв - такива, каквито винаги са били в неговото въображение. И да ги сподели със зрителите.
- С какво една екранизация би допринесла към текста?
- Що се отнася до внушението, което трябва да носи всяко произведение на изкуството, то вече ще е дело на режисьорската работа. За създаването на исторически филми в България имам особено мнение. В едно не толкова далечно минало те носеха приповдигнатия тон на соцреализма и затова звучаха леко изкуствено. Ако сега се прави исторически филм, бих предпочела да се доближава до американските - с хубави декори, силна актьорска игра, интригуващ сюжет. Но за това са нужни много пари!
- То за кино си трябват пари при всички случаи... Носят ли подобни произведения познавателност? Могат ли например по-младите да учат история чрез тях?
- Мисля, че младите хора биха могли да узнаят доста неща за живота на кан Крум от "Тангра и неговият син". Когато пишех тази книга, се стремях езикът да е достъпен, гъвкав, лишен от прекалено тромавата стилистика на някои от нашите исторически романи. В интернет срещам доста мнения на млади читатели, които се изказват ласкаво за книгата.
- Това сигурно ви радва?
- Да, това ме прави щастлива.
- Но вие гледате на историята сериозно, а днес жълтото, клюката, сензацията са по-пазарен, по-продаван модел. Не се ли тревожите от това?
- Този ваш въпрос отключва една от най-големите ми болки. За съжаление не само при книгите, а и при другите печатни издания, дори в живия живот, сензацията продава в пъти повече, отколкото стойностните неща.
- Защо е така според вас?
- Когато се замислим, ще видим, че няма как да е по-различно, след като перхидролени същества с неустановена сексуална ориентация се наричат звезди! Когато от телевизионния екран ни заливат с техните образи или със силиконовата визия на непонятно откъде изскочили момичета. Не ме разбирайте погрешно, аз съм сравнително млад човек и смятам себе си за широко скроена. От подобни герои има необходимост. Но има нужда да се показват и истинските личности на една нация, което за съжаление става все по-рядко!
- Кои са според вас основните проблеми на родния книжен пазар?
- На първо място и най-вече - липсата на реклама! Нито един книгоиздател не прави нужната широкомащабна реклама на своите млади автори. Подчертавам "млади", защото за вече установените е лесно - те са познати на читателя. След това - липсата на кураж да се издаде нова книга от сравнително по-непознат писател в голям тираж. Трето, отсъствието на градивна и експертна критика към все по-нарастващата вълна от графомани. У нас всеки, който може да си плати или да си намери спонсори, публикува своите "недомислици" и живее със самочувствието, че е по-велик едва ли не от световните класици! Списъкът е дълъг - никакво меценатство, липса на политика спрямо книгоиздаването, което рефлектира във взаимоотношенията издател - автор. И не на последно място, недостигът на пари и от страна на хората, които "правят" книги, и от страна на читателите!
- Вярно ли е, че българинът чете все по-малко?
- И да, и не. Непрекъснато ни се внушава, че младите са зомбирани от компютъра, но се оказва, че имат време и да четат. Въпреки финансовите затруднения обикновеният човек отделя по някой лев да си купи добра книга. Вярно е, че това става все по-рядко, което е тъжно, но когато някой иска да си достави удоволствие с великолепно написана история, той намира начин да го направи.
- Според вас как може да се подобри преподаването на история в училищата? Вероятно покрай дъщеря си сте чели сегашните учебници по история. Харесват ли ви?
- Моята дъщеря е едва във втори клас, но от моите наблюдения учебниците са написани на труднодостъпен за децата език. Когато нещата са по-семпли, е по-добре.
- Влагате ли опит от реалния живот в книгите си?
- Аз мисля, че всяка една книга е интерпретация на преживени случки и събития. Колкото повече житейски опит има един творец, толкова по-дълбоки и смислени са героите му. Започнах първия си роман "Балканска сага" на 18 и го писах десет години. Впоследствие се оказа, че ми се иска да преработя почти всичко в него.
- Какво е общото между прехода, описан в последния ви роман "Тангра и неговият син", и българския съвременен преход?
- Жестокостта. В средните векове тя е имала кървав облик, но в наше време е не по-малко унищожителна. Колко са хората, които не намериха мястото си във и след "прехода"? Колко от тях се оказаха на улицата, безработни, безимотни, изиграни от този или онзи новоизлюпил се шмекер, който впоследствие се е кръстил "бизнесмен". Огледайте се наоколо - та България се напълни с парвенюта, които правят 3 езикови грешки в 2 думи! Нищо против новозабогателите! За това също се искат качества - гъвкавост, комбинативност, нюх! Но за Бога, покажете и класа освен парите си!
- Според вас кога един съвременен български автор може да се приеме за успешен?
- Когато е харесван от читателите. Напразно е продал много книги, ако след като е затворил кориците, човек си е казал: "Ама че боклук съм си купил!", тогава писателят нищо не е направил.
- Да, това ме прави щастлива.
Писателка е, дума да няма