Вече е сигурно, че след изборите в неделя никой не може да стане канцлер без помощта на една от малките партии. Абсолютни мнозинства в следвоенната история на германската демокрация са рядкост. Това се е случвало само единствен път - през 1957 г., когато канцлерът-легенда на християндемократите Конрад Аденауер беше в апогея на своята политическа мощ. Но дори тогава той предпочете да си вземе по-малък партньор в кабинета.

Като изключим този прецедент, нататък балансьорът на властта винаги беше Свободната демократическа партия (СвДП). В повечето случаи свободните демократи помагаха на ХДС/ХСС да вземат канцлерския пост, но не винаги. В периода от 1969 до 1982 г. те бяха тези, които качваха на власт социалдемократическите канцлери.

До момента свободните демократи умишлено не дават да се разбере, кой би могъл да разчита на тяхното благоволение след изборите. Председателят на СВДП Гидо Вестервеле искал да преговаря и с Шрьодер, и с Щойбер.

Зелените се обвързаха, но те и нямат друг избор, освен продължаване на четиригодишния съюз със социалдемократите. Популярният главен кандидат на екопартията, външният министър Йошка Фишер, не оставя съмнение в това.

"Ако сте за червено-зеленото, гласувайте зелено!", призова обаче тези дни една листовка на партията. "Защото продължаването на червено-зеленото управление е възможно само чрез засилване на Зелените", гласи обяснението.

"Който иска да спре Щойбер, а не вярва на Шрьодер, да гласува за Партията на демократичния социализъм", е девизът на партийната шефка Габи Цимер. Дали приемниците на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) на бившата ГДР ще успеят и този път да влязат в Бундестага, не е сигурно, но в ПДС демонстрират оптимизъм. Ако не прескочат 5-процентовата бариера, те пак ще останат в парламента, ако спечелят три от така наречените директни мандата, както стана на изборите през 1994 г.

Този път обаче гласовете за реформираните комунисти може да имат огромно значение. Защото очакванията на социолозите са, че на изборите в неделя двата големи лагера ще излязат на кантар и тогава съставянето на правителство може да зависи, поне косвено, от ПДС.

При положение, че ПДС не успее да влезе в парламента, която й да е от възможните коалиции ще има парламентарно мнозинство, за да състави правителство, дори да е събрала видимо под 50% от гласовете на избирателите. Ако обаче ПДС влезе в парламента, може да стане така, че никоя потенциална коалиция да не събира мнозинство, за да състави правителство - нито ГСДП и Зелените, нито ГСДП и СВДП или пък ХДС/ХСС и СвДП.

Като изход от този парламентарен пат по неволя може да се да отиде и на нежелания вариант на голяма коалиция между ГСДП и ХДС/ХСС.