Климатикът беше включен на "Мах", щорите бяха спуснати, но независимо от това в кабинета на началството беше задушно и тегаво. Вече втори час ръководството заседаваше, но така и не стигаше до консенсус за това на кой от двамата кандидати да се спре.

- Не мога да разбера какво имате против този Василев!? - ръкомахаше шефът Бимбалов. - Вижте му само сивито! Завършил история, специалност "Епиграфика и палеографика"! Ясно ли ви е? Аз не мога да ги произнеса тези думи, а той ги е завършил! И то не къде и да е, а в Софийския университет! Втора специалност философия, четиридесет и седем научни публикации, ползва английски, руски и испански! Английски, руски и испански ей, не е шега работа!

- Какво от това? Кандидатката Митева ползва и японски! Тези три езика плюс японски! - опонираше заместникът му. - Колко души в София ползват японски? Не, не, само това ми кажете, колко души в София ползват японски език?

- Не е толкова до японския! - триеше потта от лъскавото си теме Цеков. - Основното е това, че ние историци си имаме. И не един или два, а дванайсет, а тази Митева е атомен физик! Не кво да е! Атомен физик! При това специализирал в Дубна! Е, вярно - при сегашната конюнктура по-добре щеше да е някъде по Америка или поне в Япония, но защо пък не и Дубна! Помислете само колко ще вдигне това престижа ни!

- Айде, айде! Стига с тоя престиж! При Жеков, като имат двама астрофизици, кой им цепи басмата? Пука им на хората за техните астрофизици! - продължаваше да държи на своя кандидат Бимбалов.

- Не си прав, Бимбале! - намеси се и Цеца Малинова, която поради солидната си гръдна обиколка и други впечатляващи първични и вторични полови белези си беше извоювала правото да се обръща по този начин към шефа. - Така говореше и когато ставаше дума дали да вземем, или да не вземем Карамфилчо. Помниш какво разправяше, нали? Що ни е хореограф? Да не сме "Лебедово езеро", че и балетисти да взимаме? А сега не можеш да отречеш, че по друг начин изглеждаме, като и той е при нас, нали така?

- По друг начин изглеждаме, разбира се! - тросна се Бимбалов. - Особено като мина край него и го видя изправил се пред клиентите ни нагримиран и ондулиран, като първо дупе на Републиката! Благодарен съм му, че поне не идва на работа по трико и с цвички на краката! Пешев, ти кво ще кажеш?

- Бе, гледай, аз общо взето съм и за двамата, щото ясно - и двамата са високоспециализирани, и двамата са, така да се каже, хора представителни и заслужаващи нашето доверие, но някак, разберете ме правилно, атомната физичка по ми е присърце. Термоядрени реакции, синхрофазотрони, цепенето, нали, на ядрото на квантове и други по-дребни части, всичките там протони и гайгермюлери! И реактора "Токамак" от кръстословиците! От момче още винаги от тези неща главно съм се интересувал и голямо уважение към тях съм изпитвал!

- И Айнщайн! Само как се плези, а? - обади се и Пампулов.

- Айнщайн е велик мислител! - погледна го с неодобрение Пешев, после продължи. - Та, шефе, щом ме питаш, ще ти кажа: аз съм за ядрената физичка! Историкът ще го сложиме първа резерва. Да чака, колко народ навред из България чака да се освободи работно място! Да почака и той, наесен се поотвори работа, ще му намерим и на него място!

Съвещанието в кабинета на шефа продължи до късно вечерта. След много спорове и купища "за" и "против", решение все пак беше взето. Освободената от инженер-стратиграфа Иванов двайсет и шеста сергия от трети ред на пазара "Три чешми" в София беше дадена под наем на трайно безработната ядрена физичка Дора Митева.

Още на следващия ден тя започна да продава на нея картофи, домати и чушки...