30 юни 2012
Кирил Вълчев, Дарик: Национален съвет ще бъде органът, който ще управлява (партията "България на гражданите", б.р.).
Меглена Кунева, европеид, гражданин, лидер: Да, това е политическият орган. Има, разбира се, и контролен съвет. Най-важната част за мен е частта, която най-много ме успокоява в тези нелеки усилия, които сме поели, е... това е глава втора, т.е. веднага след общите положения на устава има глава втора "Гражданско участие, гражданска мрежа, форум за изработване на политики", и глава трета е "Членове и симпатизанти".
КВ: Тоест описвате как гражданите ще станат партийци.
МК: Не, как може, без да станат партийци, какъв е механизмът да гарантираме през устава си, което всъщност нормативира нашите усилия, прави ги норма, как можем да гарантираме, че това ще се случи. Аз мисля, че има дълбока нужда от това държавата, хората, които се занимават професионално с политика, да се врекат, че ще усъвършенстват обществото, като му дават повече достъп и като му дават повече средства за контрол.
(...)
КВ: Честно казано, мислех, че ще измислите нещо различно и магическо, с което да не изглеждате толкова партийно, колкото всъщност от утре ще изглежда партията ви.
...Защо бързате с учредяването на партията? Помните ли предишния ни разговор, тогава казахте преди септември да не ви питаме ще правите ли партия или не? Сега съмненията са, че сте се, хайде да не използваме силната дума, стреснала, уплашила, че може да има предсрочни избори и да нямате време, за да направите партията технологично?
МК: Да, непредсказуемостта на българския политически живот е факт. Но и септември да бяхме учредили, както беше предварителната ни идея, моята трябва да призная, аз мислех, че е по-добре да мине лятото и да започнем един силен политически сезон...
КВ: Само че ви други работи вие, извинявайте, че ви прекъсвам, други работи приказвахте - че нямате идея тогава изобщо ще правите ли партия. Това беше преди 3 месеца разговор. Сега излиза, че сте имала идея.
МК: Не, преди 3 месеца не беше. Не ги измислям тези решения сама, г-н Вълчев.
КВ: Казахте, че чакате нещо да стане тогава и аз не разбрах много какво. И какво стана?
МК: Аз не правя стъпки, които са свързани с обществено доверие, с много важни решения за цялото общество, защото, да, създаването на нов политически субект няма значение само за тези, които го създават, а за много по-широк кръг хора, преди да съм си написала домашното, преди да съм се видяла с толкова много и толкова убедени в полезността участници и симпатизанти, които да ми дадат на самата мен достатъчно основания аз да кажа на хората "вярвам ви" (същото заклинание Кунева употреби и при учредяването на партията си на следващия ден - 1 юли 2012, б.р.). Това не е партия, която ще се създава, за да каже "ето, вижте, ние сега ще направим едни... бързо едни чудеса, ще открием изключителна рецепта. Не, аз искам да правя европейски начин на създаване на партия и той е да овластиш хората. Това е всъщност отключващият момент. Ако има вълшебна дума, ако има вълшебно решение, то е да овластиш хората. Там, където има овластяване на народа, истинско, не фалшиво, там, където институциите работят, така както е написано на хартия, а не така както сме го изкривили после, там има и "Гугъл", там има и "Майкрософт", там има и "Нокия", там има и добро здравеопазване, там има и Финландия, която е с най-висок образователен статус и т.н. Просто демокрацията е форма непрекъснато да се усъвършенства обществото. Поне аз на друга не вярвам и друга не знам. Имаше една прекрасна реч на Камерън, в която той казваше "държавата много получи от обществото". Получи, като доверие, получи, като задачи и т.н. Време е обаче държавата да обърне и да даде на обществото. Една наистина убедена група от хора, нека да ги наречем политици, колкото по-широка, толкова по-добре, да подскажат начините, по които обществото може да бъде силно. Това е, което искам!
