Ценовата политика на държавата в енергетиката и последните решения на регулатора ДКЕВР вещаят лавина от дела. Синдикатите поискаха уволнения в комисията заради изненадващото поскъпване на тока с 13% от 1 юли, а десетки собственици на соларни инсталации, чиито разрешителни за пускане в експлоатация са блокирани от Дирекция "Национален строителен контрол" (ДНСК), се канят да съдят държавата. По предварителни данни на Българската фотоволтаична асоциация ДНСК е стопирала процедурите за 100 мегавата соларни мощности. Заради забавянето тези инвеститори изпускат високата преференциална цена за изкупуване на тока, която бе валидна до 30 юни - средно 485 лева на мегаватчас, и ще получат двойно по-ниската цена от 1 юли - около 236 лв. за мегаватчас, която пак е висока на фона на 42 лв. за тока от АЕЦ "Козлодуй".

Преференциалните цени за енергията от слънце важат за 20 години напред от момента на пускане в експлоатация на дадените съоръжения. При вятърните инсталации този срок е 15 години. Проблемът идва от непредвидимите решения на ДКЕВР, която едва в началото на юни обяви, че ще намали драстично изкупните цени на електроенергията от слънце. Това принуди инвеститорите във фотоволтаици да направят и невъзможното, за да въведат спешно в експлоатация съоръженията и да хванат по-изгодните цени. Според неофициална информация обаче в ДНСК е имало устна заповед на 28 и 29 юни да не се издават никакви разрешителни за ВЕИ, дори ако е изтекъл 5-дневният срок от издаване на Акт 16. Именно заради това ощетените смятат да си търсят правата в съда.

Нелогично е увеличението на цените да се обяснява само с въведените в експлоатация нови ВЕИ-мощности през последните 6 месеца, а проблем е както драстичното поскъпване на тока - до 16% за малките фирми, така и обявяването му в последния момент, заяви вчера Българската стопанска камара (БСК). "В края на миналата седмица бяхме шокирани от скока на цената на тока за бита с 13% вместо с 10% (каквото беше предварителното решение на ДКЕВР), но при коментарите си нито енергийният министър Делян Добрев, нито Ангел Семерджиев дадоха обяснение за ефекта на тези цени на състоянието на малките фирми. Не може и не трябва енергийните цени да се определят дни преди влизането им в сила. Това е рецидив в поведението на ДКЕВР, който пречи на бизнеса да планира развитието си, да формира инвестиционната си политика и да създава ясна конкурентна среда", заявяват от БСК.

Независимо от високите изкупни цени обаче някои инвеститори в съоръжения за производство на ток от ВЕИ са недоволни от размера на влезлите в сила от 1 юли преференциални цени, научи "Сега". Причината е, че възвръщаемостта на капитала, която ДКЕВР използва при определяне на цената, е 7% - при приблизително разпределение от 70% привлечен капитал и 30% собствен. Основният елемент от цената - капиталовите разходи, се определят от държавната комисия по неясна методология, основаваща се на усреднени цени на ВЕИ-съоръженията на международни пазари. Освен това регулаторът не взема под внимание, че цената на заемния капитал може да е много различна, оплакаха се от бранша.

Проверката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), започнала в края на миналата седмица, ще обхване всички ВЕИ паркове, които имат Акт 16 през последните три месеца, уточни днес регионалният министър Лиляна Павлова. Анализът за фотоволтаиците у нас се прави от екипи не само на МРРБ, а и на ДНСК, МИЕТ, НЕК и от ДКЕВР, допълни министърът. "Не мога да ви кажа като брой колко са решенията, които бяха отменени, и други разрешения, които не бяха издадени. По документи се показа, че те все още не отговарят на изискванията", посочи тя в отговор на въпроси на медиите каква е предварителната информация.

От ръководството на КТ "Подкрепа" пък обявиха, че синдикатът ще изпрати писма до премиера и до председателя на Народното събрание с искане да бъдат уволнени председателят и членовете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране заради високите цени на тока. "Считаме, че ДКЕВР вече е вреден. Трябва да има независим регулатор, но с други хора", коментираха от "Подкрепа".

Въпреки всичко това обаче засега не се наблюдава никакъв отлив на инвеститори от ВЕИ. По последни данни на браншовите организации към момента влезлите в експлоатация съоръжения за производство на ток от слънце са 600-650 мегавата, а от вятър - около 550 мегавата. Реално работещите инсталирани мощности в страната за производство на електроенергия са общо около 8000 мегавата, въпреки че заедно със "студения" резерв и неработещи мощности те достигат близо 12 хил. мегавата. При сегашната консумация на електроенергия от индустрията и бита посочените мощности са напълно достатъчни, дори има възможност и за износ на електроенергия в региона. През следващите години обаче според различни варианти за консумацията на електроенергията у нас и в региона ще са необходими нови мощности. Особено като се има предвид, че някои ТЕЦ-ове ще излязат от експлоатация, а след 20-30 години ще ги последват и работещите сега 2 блока с общо 2000 мегавата на АЕЦ "Козлодуй".