Поевтиняването на лекарствата остава само пожелание, тъй като ще зависи изцяло от сговорчивостта на търговците, а държавата няма реален механизъм, с който да ги задължи да правят отстъпки. Това стана ясно от нормативните промени в два закона и две наредби, които здравният министър Десислава Атанасова представи вчера. Атанасова, "тежката артилерия на ГЕРБ", която пое министерството, след като предшественикът й Стефан Константинов бе уволнен заради мудността и провала в лекарствената политика, предложи мерки със спорен ефект. Министърът не се нае да каже нито кога, нито с колко ще поевтинеят лекарствата.

Атанасова предлага отстъпката, която здравната каса вече ще е длъжна да договаря за всички лекарства, плащани от нея, да се поделя поравно между НЗОК и пациента. Досега касата можеше да договаря отстъпки само за лекарства, които се реимбурсират на 100% от нея. В петък бе обнародвана наредба на МЗ, която я задължава да се търсят отстъпки и при останалите частично платени медикаменти. До края на месеца пък трябва да са готови и промените в закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с които се въвежда постоянна комисия за цените на лекарствата.

Отстъпката ще се договаря от стойността на опаковката на лекарството. Ако едно лекарство струва 10 лв. и е договорена отстъпка от 10%, спестеният 1 лв. ще се подели между двете страни, тоест те ще спестят по 50 ст. Забранено е отстъпките, договорени от касата, да се прехвърлят в тежест на пациента, т.е. фирмите да ги правят за негова сметка.

Но държавата няма как да задължи търговците да правят отстъпки. Още повече че лекарствата на компаниите, които не желаят да договарят намаление със здравната каса, няма как да бъдат изключени от позитивния списък, призна министърът. "Това са търговски взаимоотношения, ние няма как да задължим фирма да присъства на нашия пазар. Всеки притежател на разрешение за употреба преценява това и каква отстъпка би могъл да направи. Надявам се, че всички фирми, които доставят лекарства, ще подходят във взаимен интерес. Т.е. нивата на отстъпки да са достатъчно добри за НЗОК, както и те да си запазят пазарите", допълни министърът.

Атанасова бе убедена, че "отстъпки ще има", но отказа да се ангажира с колко и откога ще се почувстват по-ниските цени от хората. Освен това ведомството не е измислило как пациентът ще разбере каква е договорената отстъпка и колко той ще спести. Атанасова не отговори и кой и как ще контролира разпределението на отстъпките.

Публикуваната в петък наредба регламентира и идеята на бившия здравен министър Стефан Константинов цените да се замразят на нивото до края на 2010 г., когато лекарствата се купуваха чрез централен търг от МЗ. Именно разликата в нивата, които то постигаше, и неколкократно по-високи цени на касата предизвикаха скандала, довел до оставка на Константинов. Сега в наредбата се залага условието за период от 1 г. крайната цена на лекарствата след направените отстъпки да не надвишава цената от последните търгове на министерството.

С втората наредба - за цените на лекарствата и реимбурсирането, се намаляват допустимите по закон надценки, които аптеките и дистрибуторите слагат. Сега търговците на едро имат право на надценки между 6 и 9%, а аптеките - средно на 20%. Промените в наредбата за лекарствените цени обаче предвиждат дистрибуторите да продават с надценка от 4 до 7%, а аптеките - от 16 до 20%. Тази промяна се посреща на нож от фармацевтите. "Няма как чрез намаляване на надценките на търговците на едро и дребно да се постигнат сериозни намаления на разходите за лекарства. Напротив, аптеката няма да може да изпълнява своите функции ефективно. Тя и в момента е затруднена. Намалението с 2% на лекарства до 10 лв. - това е със стотинки. Пациентът няма да ги отрази, но за аптеката това е от значение", коментира зам.-председателят на Българския фармацевтичен съюз Аделина Любенова пред БНР. Тя припомни, че през 2007 г. отново е имало редукция на надценките, но цените не са паднали.



ОЩЕ ПРОМЕНИ

Предвижда се да се увеличи броят на държавите, с които страната ни се реферира при определяне цените на лекарствата по позитивния списък. От 8 те стават 17. Новите страни са Румъния, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Литва, Португалия, Испания, Италия, Финландия, Дания и Словения. Атанасова обясни, че тези държави са избрани "заради относително стабилния валутен курс, относително сходното им икономическо състояние с нашето, както и заради сходните ни реимбурсни листи". Но по стандарт на живот Финландия и Дания обикновено са на другия полюс от България в европейските статистики. За да включи касата едно лекарство в позитивния списък, то ще трябва да се плаща в поне пет от 17-те държави. Досега изискването беше да се заплаща в 3 от 8. Според Атанасова няма опасност лекарства, които досега касата е реимбурсирала, да отпаднат от новия списък, дори напротив. За да бъдат включени генеричните лекарства в позитивната листа, тяхната цена не трябва да е повече от 65% от цената на оригиналния медикамент.