|
24 Септември 2002 06:15
АМЕРИКА, ВИЖ СИ ЛИДЕРИТЕ!
Хари Браун
21.ІХ.2002 год.
Бедничкият президент Буш.
Ясно е, че повече от всичко друго на света иска да окупира Ирак. А точно, когато беше решил, че разполага с достатъчна подкрепа за осъществяване на това свое горещо желание, чуждите лидери биха отбой.
Така че му се наложи да се материализира в ООН, където произнесе вълнуваща реч. В нея изтъкна, че Садам Хюсеин трябва да разреши инпектиране на оръжията в Ирак или САЩ ще го окупират –и, представете си, Хюсеин се съгласи да приеме инспекторите!
В стремежа си да пусне войната в ход, президентът е подкрепен от войнстваща кохорта журналисти и мастити коментатори, виждали само съвършените войни, рожба на изкривеното им въображението. Вероятно е така, защото никога не им се е налагало да участват в действителна война – задължението им е да изпращат само другите на смърт.
За тях целта не е демократичен Ирак или сигурността на САЩ. Целта е ВОЙНА.
Целта не е мир в Близкия изток или обезсилване на опасни оръжия. Целта е САМАТА ВОЙНА.
Любителите на войната демонстрират, че точно ТЯ е целта, чрез начина по който я рекламират.
Ако се опиташ да разсъждаваш логично заедно с тях по някое от скалъпените набързо и непрекъснато изтъквани “причини”, те сменят темата.
Ако изтъкнеш, че
- Пакистан (военна диктатура),
- Индия,
- Русия,
- Китай,
- Франция,
- Израел и
- самите Съединени щати
разполагат с “оръжия за масово унищожение” (включително химични и биохимични такива), военнолюбците заявяват: “Но Хюсеин обгази собствените си хора.”
Ако им напомниш, че Бил Клинтън обгази хората от сектата на Давид в Уако, военнолюбците изтъкват: “Но Хюсеин окупира Кувейт.”
Ако на свой ред изтъкнеш, че Съединените щати окупираха Панама и Гренада и бомбардираха и бомбардират безброй страни по света, които не са ни атакували, военнолюбците измъкват от торбата следващия си поред “аргумент”: “Но Хюсеин е начело на брутална диктатура.”
Ако ги запиташ означава ли това, че ние трабва да нападнем и окупираме няколко дузини други страни по света, страдащи под брутални диктатури, военнолюбците размахват следващия шаблон: “Но Хюсеин нарушава резолюциите на ООН.” (N.B.! Тази мъдра забележка обикновено се прави от някой, твърдо убеден, че ООН трябва в най-скоро време да се изпари в небитието.)
Ако настъпиш, изтъквайки невъзмутимо, че и Съединените щати нарушават резолюциите на ООН – и дори не си плащаха задълженията към ООН в продължение на много години – военнолюбците удрят тавана с рев: “Но Хюсеин има оръжия за масово унищожение!”
Кръгът е завършен и започваме отначало.
Ако някое от тези обвинения беше наистина сериозно, военнолюбците нямаше да подскачат като ощипани моми от един довод на друг, когато им предложиш сериозен спор.
Лъжи - проклети лъжи.
След всяка война историците изравят от архивите горчиви факти: със закъснение става ясно, че голяма част от твърденията и обвиненията на правителството ни, използвани като причини за войната, не отговарят на истината.
След Втората световна война се оказа, че атаката срещу Пърл Харбър нито е била “непровокирана”, нито пък “изненада”.
След Виетнамската война установихме, че виетнамците не са нападали американски кораби в Тонкинския залив – тоест, че резолюцията на Сената за ескалиране на войната е основана на поредната измама.
След Войната в Залива (1991 г.) излезе наяве, че кувейтката, която разказва на Сената за иракските жестокости, на които е била свидетелка в Кувейт (става въпрос за сърцераздирателната история с недоносените бебета, изхвърлени от инкубаторите) – една PR добре отрепетирана историйка, развълнувала няколко сенатора достатъчно, за да гласуват за войната – дори не е била в Кувейт по времето, когато е “видяла иракските жестокости”…
(Бомбардировката на съседна Югославия (1999) започва на базата на една измама, наречена “Клането при Рачак”. Да не говорим за другите измами, свързани с десетгодишното разтерзание на тази страна – измамата, наречена “Клането при Сребреница” или пък оная другата, известна като “Разрушаването на Дубровник”…)
И така си продължава от години. Политиците успешно ни манипулират и увличат с поредния си план за война някъде и едва след съответната им кървава авантюра откриваме, че всичко, което ни е било втълпено за въпросната война и поредния “враг” е чиста проба лъжа.
Такива са нашите лидери.
Но, разбира се, политиците ни не ни лъжат само за войните си. Те лъжат за лоялността си към Конституцията, за изборните резултати, за съдържанието на законите, които гласуват, за несъществуващите “бюджетни излишъци”.
И сякаш всичко изброено дотук не е достатъчно, те си разрешават да гласуват закони, които дори не са прочели – и, естествено, не проумели. Те си разрешават да заплашват свидетелите пред комисиите им по теми, останали тера инкогнита за тях. Те се впиват като жадни кърлежи в някаква въображаема случка, която ползват с густо с цел усвояване на още власт за себе си и отнемане на още свободи и права от нас.
И имат наглостта да очакват от нас да заудряме ентусиазирано крак при всеки техен призив за война само на базата на циничните измишльотини на техните самозабравили се, алчни, аморални, ПРЕСТЪПНИ компании за ОБРАБОТКА НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ!…
Вие вярвайте на каквото си щете. Колкото се отнася до мен, докато Джордж Буш не предостави подробни, достоверни, проверими, разбираеми ДОКАЗАТЕЛСТВА, че Садам Хюсеин представлява непосредствена заплаха за сигурността на Съединените щати на Америка (а не само за интересите на САЩ, както си разрешават да говорят жадните за власт политици), то аз предпочитам да запазя себеуважението си и да се противопоставям на всеки вик за война.
Обичам Америка, а не правителството й.
Верен съм на Конституцията, не на политиците.
Обичам традиционния начин на живот, а не новата версия на “1984”, в която живеем понастоящем.
И не разбирам какво толкова велико има в това да живееш в страна в постянна война с някого някъде по света.
http://www.antiwar.com/orig/browne23.html
|
