Заклинанията за намаляване на административното бреме върху бизнеса и гражданите и справедливо преизчисляване на събираните от тях такси не се сбъдват. За поредна година приходите по това перо надхвърлят очакванията на държавата. Подценени на фона на изпълнението за 2011 година вероятно ще се окажат и прогнозите за т.г., показва гласуваният от кабинета отчет за изминалата бюджетна година.

692 млн. лв. приходи от такси прогнозираха депутатите при гласуването на бюджет 2011-а. Към края на годината постъпленията по това перо стигат 735.3 млн. лв. Събраното от граждани и фирми за пръв път за последните няколко години надхвърля приходите от управление на държавната собственост - 712 млн. лв. За 2012 година държавата заложи още по-ниски постъпления - 689 млн. лв., като презастраховането бе наложено като политика за цялата приходна част на бюджета. Към края на май от финансовото министерство отчетоха приходи от такси в размер на 350 млн. лв.
Подценяване в последните няколко години има и на приходите от съдебни такси в бюджета на съдебната власт. За 2011 г. съдилищата са събрали 124 млн. лв. при прогнозирани 89 млн. лв. Това подценяване е тактическото, защото на базата на по-ниски собствени приходи съдебната власт обикновено претендира за по-голяма държавна субсидия. С допълнителните приходи разходите на съдебната власт за 2011 година скачат от 387 млн. лв. одобрени по бюджет на 422.8 млн. лв.
Нарастват и постъпленията от общински такси. За 2011 година от такси в общинските бюджети са влезли 696.5 млн. лв. срещу 675.3 млн. лв. за 2010-а и 654.2 за 2009 година. От данъци са събрани 616 млн. лв. при 539.7 млн. лв. през 2009 година. Не е ясно каква част от ръста идва от данъчната политика на местните управи на фона на увеличени в предходни години данъчни оценки и максимални ставки и каква част - от събиране на стари вземания.
И бюджет 2011 не мина без извънредни субсидии от правителството за едно или друго министерство от резерва за структурни реформи, както и неизвестен към момента брой корекции по бюджетите по решение на финансовия министър. И двете силови ведомства, чиито разходи на теория трябва уж да се ограничават, са изхарчили над 1 млрд. лв. Военното министерство е изхарчило 1 млрд. и 36 млн. лв. при планирани от парламента разходи в размер на 990.6 млн. лв. Както "Сега" вече писа, МВР е похарчило 1 млрд. и 90 млн. лв. при заложени 1 млрд. и 6 млн. лв. От отчета на бюджета няма как да се разбере каква част от тези средства са отишли за заплати, колко за издръжка, колко за капиталови разходи и др. МВР даде такава разбивка, но от МО не отговориха на поставените от "Сега" въпроси. Силно извън утвърдените от парламента бюджети са и транспортното и регионалното министерство, които са изхарчили съответно 206.5 и 550 млн. лв. при заложени по бюджет 60.9 и 248.2 млн. лв. Високите разходи обаче се дължат на голям размер усвоени държавни инвестиционни заеми - 133 млн. лв. за транспорта и 218 млн. лв. по данни на МФ. От регионалното министерство също не предоставиха разбивка. Подробно се отчете финансовото министерство, което е изразходвало 327 вместо 269 млн. лв. Част от допълнителните разходи са натрупани заради прехвърляне на допълнителна програма в МФ - Националният компенсаторен жилищен фонд с бюджет от 11 млн. лв., и инвестиционен заем до 15 млн. лв., усвояван от МФ. Най-голям дял от останалите разходи са отишли за увеличаване на издръжката - от 38.7 на 65.4 млн. лв. От МФ твърдят, че парите са отишли за укрепване на дейността на приходните агенции - НАП и митниците.