Прахта на забравата слезе от купчина документи и на бял свят излязоха "Непубликувани спомени" на Тодор Александров и "Да се спасиш като загинеш. Непубликувани дневници и спомени" на Иван Михайлов (изд. "Синева").

Най-точно го е написал самият Михайлов: "Легалните постъпки не привличат вниманието нито на широката публика, нито на отговорните политици. Ако подадете един мемоар, подписан от сто хиляди души просители, той едва ли ще бъде хроникиран с няколко думи в няколко вестника. Но когато падна убит напр. генерал Ковачевич в Щип, повече от 10 години хиляди вестници в Европа и Америка се занимават с македонската проблема..." Да оставим настрана универсалната истина, прозряна от Михайлов, която не престава да е актуална. В тези редове е философията на неговата организация, мотивирала революционна практика с всички нюанси от политическата рационалност до абсурдната кръвожадност. Не е ли тази мотивация причината да се запомни предимно рязането на глави, дефинирано като справедливо наказание, и сбъркана от предишния ни президент с историческа романтика?

Ще трябва, изглежда, да се попрочита Михайлов. В обнародваните му тук дневници и по-лични писания отсъства характерният патос на спомените и интервютата с думкането на кухо. Тук е интимната му идейна еволюция от "автономия" към "независимост" и обратно, неща, които може би го освобождават от рубриката "елементарен организатор на справедливи наказания"... Документите на Александров пък изправят един неформален държавник. С него се съобразяват министри и генерали, той се опитва да дърпа конците на двореца, германският канцлер държи на личния си контакт с революционера, водачът на Социалистическия интернационал Емил Вандервелд си троши краката из Рилските чукари за едната среща с него... Встрани от "екшъна", който остава за редовия читател, на бял свят излизат историческите любопитности. "Приятен дълг ми е да Ви честитя... и да Ви сърадвам за големия вътрешен и външен успех с тая отлична, макар с мъка - при скромното съдействие и на ВМРО - постигната комбинация". Точка на догадките около справедливото наказание на Стамболийски - черно на бяло е записано: "при скромното съдействие" - в поверителното писмо на Т. Александров до Александър Цанков, 24 юли 1923.