"Содом и Гомор" е последната част на "По следите на изгубеното време", която Марсел Пруст (1871-1922) успява да обнародва непосредствено преди кончината си. Тя излиза за първи път на български в превод на Мария Георгиева (изд. "Панорама").

"По следите" даде доста хляб на литературоведите, а и не само на тях до тук. Пруст не е успял да завърши епоса, нямаше да успее и да бе живял двойно. Той си го сравнявал с готическа катедрала, а Стефан Цвайг пише: "Двадесет чекмеджета са дебело натъпкани с чернови, столовете и масата пред леглото му, даже и леглото са затрупани с късчета хартия и листове. И той пише, пише ден и нощ, всеки буден час, с треска в кръвта, с ръце, зъзнещи от студ под ръкавиците, все по-нататък и по-нататък... След войната, когато са излезли вече пет тома, Франция започва, Европа започва да забелязва тая най-своеобразна епична творба на нашето време".