|
| *** |
- Май ще се ходи в армията!
- Аз в армията съм бил две години! - казах й. - Хайде сега сипвай да ядем!
И си сипах голяма ракия. А тя, вместо да сипе да ядем, продължи:
- Ще повишават процента на жени в армията - и извади вестник, зачете. - "Не мога да си представя нито едно военно формирование без специфичния подход на жените в униформа при решаването на различни важни въпроси." Министърът на отбраната го е казал на конференция на НАТО!
Казах й, все още мирно и тихо:
- Какво пък ще правиш в армията?
- А недей така, моля ти се! - озъби се тя. - Щом министърът иска женски подход в армията, ще го има!
- Само аз няма да получа вечеря! - надигам глас, а после и чаша.
- Като дойде противникът и те завладее, знаеш ли какво ще вечеряш?
И тя каза едно много популярно по нашите земи нецензурно меню. Този солдашки хумор ме убеди, че нещата са сериозни. Заговорих кротко:
- Добре, де, ти знаеш ли какво е в армията?! Битка ти знаеш ли какво е?!
- Знам! Седиш си в окопа, правиш си педикюр и идва командирът и ти казва "Хей! Как си, какво си правиш? Много хубава униформа, маркова е, нали? А, между другото, като приключиш, върви, моля те, в атака!" И аз, нали военните сме дисциплинирани, като ми изсъхне лакът на ноктите, тръгвам, атакувам!
- Ами ако противникът нападне пръв?
- Като ме види как лежа в окопа по бански, ще припадне!
- Напротив, ще се настърви! - отрезвих я. - Това наднормено тегло може да извади от равновесие и статуя!
- Аз с непознати не разговарям, та камо ли да воювам! Първо противникът да ми подари цветя, да ме заведе на ресторант, после на бар, пък тогава може и да воюваме! И то аз решавам кога! Всичко друго е sexual harassment!
Като чух за харесмънта, косите ми настръхнаха, затова побързах да сменя темата:
- Хубаво, ще воюваш. Обаче ако няма други мераклийки за войнишка служба?
- Защо да няма? Какво пише тук - тя пак разтвори вестника - "жените са 14 процента от всички военнослужещи в армията".
- А колко процента трябва да станете?
- Не пише.
- Тогава да приемем, че трябва жените в армията да станат 25 процента. При 45 000 войника сега, това значи, че трябва още 6300 жени да облекат униформа. Ще има ли толкова, а?
- Ще има... - измънка жена ми.
Продължих атаката:
- Но числеността на армията ни е строго определена от Бялата книга! Значи, за да има място за тях, 6300 мъже трябва да напуснат строя! Ще има ли толкова кавалери там, а?
Тя мълчеше като наказана с наряд. После изведнъж изстреля:
- Като не искат да напускат, ще им сменят пола! Така хем няма да има нужда жени да влизат в казармите, хем жените там ще станат колкото трябва!
- Кой войник ще иска да си смени пола само заради вашите женски приумици?!
- Това е армия! Няма "искам - не искам"! Наредят ли ти, сменяш си пола!
- Могат да ти наредят да атакуваш, обаче това не! - опитах се да я вразумя.
- Тогава ще им го сменят за наказание! Не си си лъснал обувките? Марш в операционната да ти сменят пола!
Изтръпнах, представяйки си апокалиптичната картина.
- Добре, че не си началник в армията! - въздъхнах облекчено.
- Ти пък откъде знаеш? Ще има ли жена действащ генерал или адмирал в българската армия - този въпрос е бил поставен на конференцията. И сега аз се чудя генерал ли да стана или адмирал?
И жена ми си сипа още една ракия. Проявих дисциплинираност - сипах си и аз, пък се чукнахме...