Младият придворен поет Иво Балев почувства творческа ярост, запознавайки се с песента "Гербер" на младата певица Соня Иванова. Разяждащата завист го тласна в лирично приключение и за да затапи певицата, поетът възпя тежкия живот на гербера, тиквата, рапона, калинката и други Цветя на доброто. Соня отдыхает!



Да бъдеш гербер, не е лесно,

това на всеки е известно.

Резервната скамейка обитаваш -

и малко прост, и малко смотан,

но идва ти редът в живота -

изникваш и внезапно поумняваш!

***

Калинка да си - пробвай само

с образование да се сдобиеш

и да покажеш - ето, мамо,

висшистка съм, недей да биеш;

на работа ме взема Батко,

милиарди имам на тумбак

да си ги харча сладко-сладко...

доде не ми поискат пак

проверка на сертификат,

защото е фалшификат.

***

Тежко, брате, се живее,

във самота като картоф.

Либидото Ми нейде блее,

а Аз мечтая за любов!

Едни нормални женски гащи

не можеш да намериш тук;

стените с нокти Аз издращих

и чувствам се като боклук.

***

Дилмано, Дилберо,

кажи ми как се сади гербЕро!

***

Не е лесно въобще да си тиква

на голям затревен стадион.

Де го сееш, а Той де пониква

исхемичният сладък рапон...

***

- Лале ли си, зюмбюл ли си,

маруля ли си, гюл ли си?

Поминаха дор три млади уфчеря

и цветето се определи до вечеря:

- Гербер съм, бате, не ми е лесно

по форуми да съм куче бесно.