Близкото обкръжение на Буш-младши се разтрои на орел, рак и щука. Всички започнаха да говорят много, гръмко и да се прекъсват взаимно. Обявиха противоположни военни тактики и сега се стараят да ги накарат да тичат една срещу друга. Дубя не се намесва и гледа бейзбол, замезвайки с Фирдоуси. Светът тръпне в очакване.

След гражданската си война воинът американец научи три неща: не използвай жива сила, бъди нахален и го прави демократично. През Втората световна американците отвориха втория фронт с десант от 70 000 в Нормандия. За сравнение руснаците и немците бяха включили общо към 3 милиона край Сталинград. Това не попречи на олимпийските игри в Солт Лейк Сити млад американски патриот да издигне горд лозунг на хокейния мач САЩ - Германия: "Тогава ви тепахме по каските, сега ще го направим пак". Със съответната илюстрация тип "Мистър Арни чете правата на есесовец". Вероятно сред немската публика е имало зрители, чиито дядовци и прадядовци са се били в тази война. Но какво значение имат за младия мормон патриот чувствата на някакви си чужденци?

Хвърлиха атомните бомби, след като руснаците премазаха квантунската армия. На сигурно - знаели са, че няма как да има възмездие. Пък е и по-лесно, отколкото реална битка от типа на тази за Алеутските острови през 1942. Тази кратка история показва защо американците не обичат да използват жива сила.

След Пърл Харбър японците завземат две островчета от Алеутската група. Само хълмове и лед. На едното 60 човека аборигени, на другото - 40. Пустиня. Американците изобщо не разбрали, че японците са там. Но след като разбрали, отпочнали денонощни бомбардировки. Японците, след като загубили Мидуей, решили, че ще са по-полезни на друго място. За една нощ се натоварили и отпътували.

Но американците продължавали. В-17 и В-24 от голяма височина, крайцерски оръдия от 80 мили... и така цял месец.

Най-накрая 3000 пехотинци се приготвили за десант. Корабната артилерия направила брега на миш-маш. Слезнали, ама мъгла, нищо се не види. Двама-трима се взривили на мини. Другите решили, че японците нападат, и тръгнали да ги обкръжават. Почнали битка, викнали подкрепления и тръгнали бавно напред. Един срещу друг. А на острова имало само шест гладни кучета...

Жертвите им в битката за Алеутските острови надвишават американските загуби в Югославия и Афганистан накуп. Е как да не признае човек, че САЩ са страна на герои? А героите героично се надяват, че "умните бомби" няма да се загубят в мъглата...