9 юли, понеделник, в община Варна се състоя пиеса ала Станислав Стратиев. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и кметът Кирил Йорданов дадоха пресконференция. Поводът бе друг, но се очакваше най-обсъжданата тема да бъде Морската градина. Нямаше как да е иначе, след като градът скочи срещу застрояването на парка, а току-що приетият от общинския съвет общ устройствен план (ОУП) трябва да бъде одобрен от ведомството на Павлова. Фарсът настана с първия журналистически въпрос. Репортер попита следното: "Да се върнем на ОУП и по-скоро не на него, а на вълненията на гражданите, които и сега чакат отвън. След като беше гласувана забраната, сега техните искания се насочиха към "Алея първа" - една сделка, реализирана от бившия кабинет и от бившата областна управа. Има ли резултат от проверката за продажбата?"

Лиляна Павлова отговори дословно: "Компетентните институции ще кажат. От тук нататък забраната за застрояване важи две години и след приключване на двугодишния период след мотивирано искане от кмета министърът на регионалното развитие може да удължи тази забрана. В ръцете на общината е да търси своите права по съдебен ред за реализация на тези свои намерения".

Тук настана потрес и суматоха - за каква забрана за застрояване говори Павлова, за какви две години, след като никой не е издавал такава? Журналистите почнаха невнятно да питат, Кирил Йорданов



просветителски се зае да им разяснява колко са невежи,



за да се окаже в крайна сметка, че Павлова говори за евентуална бъдеща заповед на кмета. Която, оказа се - пак на същата пресконференция, той няма намерение да издаде. И още нещо - отговорът на Павлова, даден на журналистически въпрос конкретно за "Алея първа", въобще не се отнасяше за "Алея първа". А за Морската градина, която не влиза на територията на алеята.

Скандалът продължи десетина минути. Камерите снимаха, фотоапаратите святкаха. Чак след като журналистите изпаднаха в нездраво недоумение, Павлова смени сегашното време с бъдеще и поясни, че тепърва очаква въпросната строителна забрана. През цялото време гледаше сурово, хладно, отговорно, както подобава на държавник, грижещ се за законността и обществения интерес. На никого, който е наблюдавал вечерта по новините кадрите, не би му минало през ум, че тя говори с такава твърдост и убедителност за



нещо, което го няма и няма да стане



Протестите в града бяха организирани в социалните мрежи от доста организации, една от които е новосформирана - "Варна диша". На сайта й пише, че много от парцелите в парка са били реституирани и са сменили собствениците си в последните 20 години, "без това да е било известно на обществото". Този израз плюс гореописания фарс от пресконференцията са като визитна картичка на целия скандал: много драми, вълнения, фалш, скрит под "институционалната строгост", и в крайна сметка усещане за безнадежност - заради отдавна пропуснатите възможности да се спаси вече застроената част от градината. Не е вярно, че реституцията не е била известна на обществото, не е вярно, че никой не е знаел за купуването и продаването на земи там - всичко бе извършвано публично, с актове на централната, местната власт, съда, дори и с гръмки обяви за сделките из медиите. Високи сгради в парка има поне от 10 години. И когато днес институциите питат протестиращите младежи: "Досега къде бяхте?", отговорът няма как да бъде даден. Може би гражданските групи тепърва се учат на самоорганизация.

А сега да направим и ретроспекцията на скандалите. Вълненията не са от днес, но казусът трябва да бъде разделен на две - строителство в Морската градина и строителство на "Алея първа" от холдинг "Варна". Частният проект никога не е бил на територията на парка - историческото ядро на градината е очертано през 1992 г. и 1997 г., то е в съседство със закупените от инвеститора терени. По нареждане на Бойко Борисов общинският съвет чу протестите от последните месеци и превърна в зелена зона незастроените терени в градината. Част от протестиращите се почувстваха излъгани, че рестрикцията не засяга "Алея първа". Но поне лидерите на протестите и по-информираните граждани знаеха, че това са два отделни казуса. Че "забраната за строителство в Морската градина", с каквато цел бе гражданското неподчинение, формално не се отнася за частния проект. Но подобни подробности остават незабелязани, когато споровете се решават на площада.

Напрежението в самата градина бе породена от застрояването на т.нар. местност Салтанат. Това е зона, която активно се ползва за отдих. Точно там през годините бяха реституирани много парцели, други бяха продадени от държавата, вдигнаха се сгради. Как, при условие че тази територия, макар и извън неприкосновеното историческо ядро, пак си беше парк? Ясно как - чрез



пролуки в закона, липса на контрол



и най-вече воля да не бъде незастроена - община Варна издаваше разрешителни за преустройство на съществуващи сгради или за изграждане на такива с обществен достъп. Вече построени, сградите се оказваха с частен достъп, жилищни. Изготвеният тази пролет общ устройствен план заложи ново застрояване. Започнаха протести. Хронологията след това е известна - над 1000 души блокираха възлово кръстовище, общинският съвет коригира ОУП и забрани строителството до резиденция "Евксиноград" (по документи част от Приморски парк), плюс Ботаническата градина. Възникна обаче нова драма - след спирка "Почивка" (градината на практика се простира до там) териториите на 90% са частни, застроени, никога не са ползвани за отдих. Съответните собственици заплашиха да си търсят правата. Разширяването на зелената зона бе хрумка лично на Бойко Борисов и най-вероятно ще бъде преразгледана.

Общинският съвет прие и още едно важно решение - местността Салтанат, т.е. цялата градина, ползвана от варненци,



да стане част от историческото ядро



Но това най-важно действие, което би гарантирало, че паркът ще остане зелен, но не с цвета на парите, а с цвета на дърветата, е в бъдеще време. То изисква решение на Министерството на културата, свикване на комисия преди това и т.н.

А сега и за "Алея първа". Теренът - 117.7 декара, бе продаден от тройната коалиция малко преди края на мандата й за 11. 7 млн. лв., т.е. приблизително 100 лв. за кв. м. Но инвеститорът се задължава да вложи още 73 млн. лв., като укрепи срутващия се от години скат (купени са той и парцелите под него). Сделката мина без търг, тъй холдингът притежаваше сертификат за инвеститор клас А. След като обществото научи за продажбата, настанаха вълнения, организира се подписка срещу нея, както и подписка в подкрепа на "Алея първа". За да контрира обвиненията в липса на публичност, холдингът организира конкурс за обемно градоустройствено решение на алеята. Всъщност, подробният устройствен план на зоната бе приет още през 2002 г., преминати бяха доста публични процедури (експертни съвети, становище на екоминистерството, решения на общинския съвет), граждански вълнения до 2009 г. нямаше. След идването на ГЕРБ на власт се разгоряха доста комични сценки - регионалният министър Росен Плевнелиев заплаши, че община Варна е разрешила самоволно строителство на сградите от проекта. Кметството размаха негов подпис. Плевнелиев отвърна, че е позволил само укрепване, но в заповедта му черно на бяло



пишеше "укрепване и строителство"



В момента скатът се укрепва. Гражданските вълнения продължават в няколко направления - дали при укрепването не се изсичат безсмислено цени дървета, защо автомобили влизат в парка. Партия "Зелените" обяви, че ще атакува ОУП заради дискриминация. Политическата формация твърди, че юридически лица са плащали на проектантите. А отделно и не е ясно има ли смисъл Кирил Йорданов да издава визираната от Павлова в началото на текста допълнителна забрана за строителство. Тя би касаела подробните устройствени планове, но кмета се кълне, че няма нужда от заповед, тъй като няма да възлага такива планове. Принципно зелените площи не могат да се променят, но пък може да се променят законите. Зависи от волята на управниците. И от информираността и активността на хората срещу тях.