|
| *** |
Знам, много сънародници клянкат песимистично: ау, ние, българите, се топим; циганите и турците ще ни претопят и накрая ачик безвъзвратно ще се стопим; я да прогоним турците в Турция и циганите на майната им; дайте да се плодим по-интензивно, братя; стани, стани, юнак балкански и пр.!
Хленчльовците се сплотяват в патриотични сдружения, веят пряпорци, споделят колко обичат "наш'те планини зелени" и как "българи да се наричат" било първа радост за всички тях до девето коляно и десетата ракия.
Но не са прави. Да ви обясня защо демографският ми детерминизъм е дълготраен? - защото трае дълго, вече 23 години не мога да се отърся от него. А защо е двустранен? - защото, първо, сигурен съм, че колкото и да спрем да раждаме, циганите и турците няма да ни претопят; и второ, защото вместо да продължим да си доразсипваме земята, по-добре ще е хич да ни няма.
Ето ви, дето се вика, две страни - хем спокойно, родолюбци, ще оцелеем, хем ако наистина си обичаме родината, по-добре да не оцеляваме!
Основанията на първата страна от двустранния ми демографски оптимизъм са геостратегически. От края на миналия век глобален господар на света са вече американците. От тях зависи ще го бъде ли някой народ, или няма да го бъде, ще я има ли някоя държава на картата, или няма да я има, ще управлява ли някой чужд тиранин, или ще бъде сменен с техен тиранин.
Та съм забелязал, световните освободители много ценят малцинствата. Те самите са уникална нация, съставена единствено от малцинства. И където отидат, трепят мнозинствата и защитават малцинствата. Като в Косово, нали - очушкаха сръбското мнозинство (даже ръснаха над Белград обеднен уран) и извоюваха независимостта на албанското наркотрафикантско малцинство.
Точно това очаквам да се случи и с нас. Докато сме мнозинство, Амнести интернешънъл и Хелсинки уоч се спукаха да защитават малцинствата - турци и цигани. Както се топим, щом станем малцинство, американците ще се хвърлят да ни защитават от турско-циганското мнозинство, ще ни дундуркат като бебчета, може и над София да сипнат малко обеднено уранче, пък после току и американски анклав ни спретнали, или автономен мичигански протекторат, или резерват за изчезващи аборигени (там имат здрав исторически опит).
Основанията на втората страна от двустранния ми демографски оптимизъм са родолюбиви. Ама не любов към рода, а любов към родината. То едно и също, ще кажете. Ама не е така. Българският род и българската родина са в дълбоко противоречие от няколко века.
Земята ни е като слънце: различни сезони, географско многообразие, красива флора и безопасна фауна, благоприятен климат, редки метали, чиста вода, лечебни билки, кисело мляко, всичко. На този фон необяснимата българска мизерия, тежка съдба и историческа изостаналост могат да бъдат обяснени единствено с качествата на населяващото я племе.
"Юроди" ни назова Паисий. Алеко позна класическия българин в мутрата на бай Ганю. Петко Рачов прокле "мършата". Като "нация от предатели" ни характеризира Николай Генчев, а като нация от шушумиги се доказахме самите ние. Не споменавам плачовете на Кобурга за нашия сбъркан чип (щото на него всички чипове са му сбъркани) и на Борисов за "лошия мат'риал" (ясно защо).
Щом ние сме пречката за просперитета на родината, нека като патриоти поставим България над всичко, включително и над българите:
Кризите ще преодоляваме дълго
по бавния демографски път.
Когато не остане пукнат българин,
България ще е върхът.
Парадокс: за да оцелее България, не трябва да оцелеят българите.
Най-добре би било, разбира се, да оцелеят и двете едновременно.
Но това е тема на друг исторически оптимизъм.