Глобалният елит на супербогатите използва пролуките в данъчните правила по света и укрива богатство за 21 трилиона долара (13 трилиона лири стерлинги) - колкото е БВП на САЩ и Япония взети заедно. Това установява проучване, поръчано от неправителствената организация Мрежа за данъчна справедливост, цитирано от електронното издание на британските в. "Гардиън" и "Обзървър". Автор на най-детайлното досега изследване на офшорната икономика е Джеймс Хенри, бивш главен икономист на консултантската компания McKinsey и специалист по данъчни оазиси.

В изследването си той показва как най-малко 13 трилиона лири, но по-вероятно 20 трилиона лири, са се измъкнали тайно от данъчните власти в различни страни по света и са се насочили на места като Швейцария или Каймановите острови с помощта на частни банки.

Според Хенри това богатство "е защитено от орляк високоплатени професионалисти в индустриите на частните банки, счетоводството, юридическите консултации и инвестициите, като се възползват от нарастващата безгранична глобална икономика". Специалистът твърди, че 10-те водещи частни банки, сред които UBS и Креди Сюис в Швейцария и американската инвестиционна банка Голдмън Сакс са управлявали над 4 трилиона лири през 2010 г., което е рязък скок в сравнение с общо 1.5 трилиона лири 5 г. по-рано.

Детайлният анализ в доклада, обединяващ данни от различни източници, сред които Банката за международни разплащания и МВФ, намеква, че за много развиващи се страни кумулативната стойност на капитала, изтекъл от техните икономики от 70-те г. на миналия век насам, би била повече от достатъчна да се платят външните им дългове.

Според изчисленията на Хенри 92 000 души на планетата притежават богатство за 6.3 трилиона лири стерлинги (малко над 10 трилиона долара). Тези хора съставляват 0.001% от населението на света - миниатюрна класа от мегабогаташи. "Тези данни разкриват един отчайващ провал - неравенството е много, много по-тежко, отколкото сочат официалните статистики, но политиците все още разчитат на разни хватки за пренос на богатство към по-бедните", коментира Джон Кристенсен от Мрежата за данъчна справедливост.

Ако допуснем, че тези общо 13 трилиона лири носят среден приход от 3 на сто на собствениците си и ако правителствата можеха да обложат този доход средно с 30 на сто, това щеше да генерира данъчни постъпления от 121 трилиона лири, отбелязва британското издание.