Европейската комисия смята, че приходите в българския бюджет може да бъдат подсилени - чрез увеличаване на ставките и на обхвата на имуществени, екологични и енергийни данъци. Това става ясно от работен документ, придружаващ препоръките на ЕК към Националната програма за реформи. Еконалози са например акцизите за горивата, тока и топлоенергията, а имуществени - данък сгради, данък наследство и др.

Според Брюксел главно заради проблемите в еврозоната българската икономика тази година ще има анемичен растеж, което поставя под риск постъпленията в бюджета. Ето защо на България се препоръчва както да засили борбата с данъчните измами и сенчестата икономика, която се оценява на около 30% от БВП, така и да потърси допълнителни приходоизточници.

Препоръките на ЕК за увеличаване на данъчното бреме се посрещат със смесени чувства в България. Преди дни шефката на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова обяви, че промени в данъци за тази и идната година не се очертават. Но общините напоследък все по-настойчиво лансират разни идеи за осигуряване на повече свежи пари на бюджетите им, между които въвеждане на поземлен данък върху ниви, лозя, градини, ливади, както и индексиране на данъчните оценки на сградите всяка година с процента на инфлацията.

"Съществува възможност за увеличаване на данъчното облагане върху недвижимото имущество", пише в работния документ на ЕК. Препоръчва се и намаляване на кръга на освободените от плащане на сградния данък.

Според анализатора Георги Ангелов Брюксел има предвид това, че в момента у нас много недвижими имоти въобще не се облагат - например имотите на железниците, земеделските земи, горите, държавните и общинските имоти, религиозните здания. Освен това за имот, който е основно жилище, има 50% намаление за данък сгради - независимо дали е двустаен апартамент или палат за милиони. "Ограничаване на някои от тези твърде щедри облекчения би могло наистина да разпредели по-равномерно данъчната тежест", коментира Ангелов.

Според него обаче неразбирането в Брюксел за данъчното бреме у нас се дължи на "счетоводна заблуда". "Облагането на недвижимите имоти изглежда твърде ниско, но това е главно защото такса смет не се отчита като данък, а тя си е данък, още повече че се определя на база на данъчна оценка, а не чрез някакъв обективен измерител", обяснява експертът.

На подобно мнение е и бизнесът. "Таксата смет е втори данък имот", коментира Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара. От БСК се тревожат, че общините прилагат двоен аршин и чрез системата от местни данъци и такси събират повече приходи от фирмите за сметка на публичната собственост. "Държавата и общините са най-големите собственици, притежават над 3 млн. декара земя, Министерството на отбраната "лежи" върху огромни активи", посочи шефът на стопанската камара. Той припомни и старата идея да бъде въведен общински или държавен данък върху пустеещите земи - не толкова за да се пълни бюджетът, колкото за да се насърчи използването на потенциално плодородните терени.

Брюксел вижда също и мегдан за вдигане на данъчното облагане, свързано с опазване на околната среда и с повишаване на енергийната ефективност, "тъй като данъчните приходи от транспорта (без горивата), както за единица енергия са ниски в България". Георги Ангелов обаче отбелязва, че макар номинално у нас екологичните данъци да не са високи, като процент от дохода те са сериозна тежест. "Това е политиката на ЕС за по-високо облагане на енергията, особено тази, която се смята, че допринася за глобалното затопляне. Затова и от години в България се повишават акцизите върху горивата. Но не съм убеден, че може лесно да вдигаме още повече облагането, особено като имаме лошия пример с друг евроакциз - върху цигарите, шоковото увеличение на който доведе до сериозни проблеми със събираемостта и насърчи контрабандата. Електричеството и без това ще поскъпва заради нуждата да се купуват квоти за въглероден двуокис, затова по-нататъшно увеличение на облагането не би трябвало да изпреварва растежа на икономиката и доходите. Достигането на западни нива на облагане не бива да става, преди да се достигнат и западни нива на доходи", подчертава Ангелов.

Според Божидар Данев пък трябва да се наблегне на прилагането на принципа "замърсителят плаща". Новият закон за отпадъците отново не стимулира разделното събиране, предаването и рециклирането на боклука и България ще продължи да е шампион в ЕС по производство на боклук и по брой сметища, а градският автотранспорт остава най-големият враг на околната среда, така че тук много възможности за допълнителни бюджетни приходи от мерки, "зелени" данъци и санкции, смята Данев. Министерството на околната среда от години обещава да въведе екооблагане на автомобилите, така че онези, които мърсят повече въздуха, да плащат повече, но резултат няма.

В. "Сега" потърси и мнението на Министерството на финансите за данъчните забележки на Еврокомисията. След седмица чиновниците на Дянков пратиха отговор, от който става ясно, че МФ смята да наблегне на борбата със сивата икономика и на събирането на данъците в сегашния им вид и размер. В интервю за "Шпигел онлайн" финансовият министър казва, че "се нуждаем от ниски данъци, за да повишим благосъстоянието си. Когато то се изравни с това на Европейския съюз, ще бъдем готови и за хармонизиране на данъчните ставки. Ние можем и още сега да ги хармонизираме, но с нашата десетпроцентова ставка."