|
Петър Георгиев, Хасково
Всички обезщетения, които се дължат в рамките на трудовото правоотношение, са уредени в Кодекса на труда (КТ). Това се отнася и за тези от тях, които се свързват с настъпила смърт на работника/служителя, която води до прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 325, т. 11 от КТ).
При прекратяване на трудовото правоотношение вследствие на смърт на работника
КТ предвижда:
1. Ако към момента на прекратяване на трудовото правоотношение поради настъпила смърт работникът/служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. Това обезщетение е в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ако починалият е работил при същия работодател през последните 10 г. от трудовия си стаж (чл. 222, ал. 3 от КТ).
2. Починалият има право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. (чл. 224 ал. 1 от КТ).
Трябва да отбележим, че размерът на тези обезщетения може да е уреден и с колективен трудов договор в различие от минимално установеното в КТ. Възможно е също така с колективният трудов договор да са уговорени и други обезщетения. Ето защо наследниците трябва да се информират дали в предприятието е имало колективен трудов договор и дали той се е отнасял за покойния. Информация в тази посока може да се получи освен от съответните административни служители, така и от синдикалната организация.
3. Обезщетение за вреди, настъпили вследствие смъртта на служителя, ако са налице съответните изисквания (чл. 200 КТ - трудова злополука). Получаването на такова обезщетение не се смята за приемане на наследство (чл. 200, ал. 4 от КТ).
Освен тези плащания
наследниците имат право да получат
още и дължими на починалия суми за положен от него труд към момента на смъртта. Става дума за изцяло неплатени заработени месечни трудови възнаграждения, ако има такива, или за части от тях.
Паричните задължения се изплащат общо на наследниците.
Правоимащите лица ще докажат правото си с удостоверение за наследници. То се представя на компетентните длъжностни лица в администрацията. Едва след това съответните суми ще бъдат изплатени общо на правоимащите или на един от тях, ако има изрично, нотариално заверено пълномощно от останалите.
Трябва да се знае още, че съгласно чл. 19, ал. 2, т. 6 от Закона за облагане доходите на физическите лица една част от посочените обезщетения (по чл. 200 и чл. 222, ал. 3 от КТ) не подлежат на облагане с данък.