Преди две седмици парламентът се закле да направи публичен изборът на 11-те от квотата на Народното събрание в бъдещия изцяло нов кадрови орган на съдебната система - 25-членния Висш съдебен съвет. Специалните правила, изработени от правната комисия в НС, създаваха впечатление, че действително депутатите ще изпълнят обещанието си, за да измият срама от критиките за безпринципния и непрозрачен вот за съдебни инспектори и за попълването на празните места в настоящия ВСС. Народното събрание направи няколко добри неща - пусна специален сайт; по време на изслушването на кандидатите, което трябва да стане на 11 септември, ще има и симултанен превод на английски език, за да бъде проследено събитието от европейските наблюдатели; на сайта трябва да бъдат публикувани и всички документи за кандидатите, стенограмите от заседанията на правната комисия, както и сигналите, които се подават от гражданите и неправителствените организации. Самият избор на 11-те ще бъде предаван пряко по БНТ, БНР и чрез въпросния специален сайт.



С това обаче се изчерпват добрите новини



Първото, което събуди съмнението, че нещата се връщат в старото русло, е фактът, че не бе нарушена традицията кандидатите да се излъчват в последния момент, независимо че имаше цели две седмици за вкарване на предложения. Единственото изключение бе предложението на сините Димо Гяуров и Мартин Димитров, които оповестиха техния претендент Владислав Славов ден преди крайния срок. Славов е заемал почти всички постове в съдебната система. Започнал е като юрисконсулт в "Редки метали", минал е през министерство преди 1989 г., после е бил зам. главен прокурор по времето на Иван Татарчев, председател на Върховния административен съд, а сега все още е конституционен съдия, но мандатът му изтича точно с началото на новия ВСС. Останалите предложения бяха предадени в последната минута.

Сякаш предусещайки какво ще се случи и с този избор, седем граждански организации предложиха на парламента 6-има кандидати за членове на ВСС. С него те изразиха "безпокойство, споделяно както от българското общество, така и от Европейската комисия, че въпреки положителните стъпки към въвеждане на повече прозрачност и обществено участие в рамките на парламентарния процес на обсъждане и избор начинът, по който парламентарните сили излъчват своите номинации и договарят тяхното избиране предварително, оставя силно съмнение за нелегитимни договорки, които обезсмислят последващите публични процедури". Те допълниха, че ако и новият състав на ВСС бъде обременен със съмнения, породени от симулация на конкуренция между номинираните чрез използването на "независими" депутати, "и този ВСС ще започне работата си с дефицит на доверие". НПО-тата настояха да бъдат обсъдени номинираните от тях 6-има кандидати: Веселина Вълева - съдия в Апелативен специализиран наказателен съд, Галина Стоянова - зам. апелативен прокурор на София, Иван Ранчев - съдия от Пловдив, Кристиан Таков - доцент по гражданско право в ЮФ на СУ "Климент Охридски", Надя Пеловска - председател на съда във Враца, и Юлиана Кацарова-Чорбаджиева - прокурор в апелативната прокуратура в София.

Един от тези кандидати - Надя Пеловска, бе



сложена и в номинациите на "Коалиция за България",



като изрично бе подчертано, че тя е човек, даден от неправителствените организации. Но депутатите не се вслушаха в искането на НПО. Нито се трогнаха от второто им писмо, с което изразиха разочарованието си. "Не поискахме от вас да припознаете и подкрепите авансово предложените кандидати. Призовахме ви да покажете демократична култура, като допуснете до участие носителите на един граждански мандат", написаха те.

Само от кумова срама депутатите не номинираха точно 11 членове, колкото е квотата им, защото така щеше да е ясно, че състезание изобщо не се предвижда. Затова пък никой не успя да изличи съмнението, че има разпределение между основните политически сили, а останалите са сложени за парлама. Предстои да видим доколко прозрачни ще са изслушванията на 11 септември и как ще се проведе гласуването на кандидатите на 26 септември. Но това едва ли ще е достатъчно, за да оправдае нежеланието да се въведе пряк избор за членовете на ВСС от съдебната квота въпреки петкратно напомняне на Еврокомисията. А този факт прави нещата подозрителни. И подклажда още повече съмненията, че и зад "най-прозрачния" избор на ВСС се крие най-обикновена търговия.

Европейската комисия предупреди изрично в последния си доклад, че "назначаването и работата на новия Висш съдебен съвет и на новия главен прокурор ще бъдат един от индикаторите за устойчивостта на реформите". Именно новият ВСС ще избира бъдещия шеф на държавното обвинение в края на тази година и председателя на Върховния касационен съд след това. Началото на тези процеси определено не обнадеждава. И със сигурност ще бъде забелязано от Брюксел.