Преговорите между работодатели и синдикати за новите минимални осигурителни прагове за 2013 г. започнаха и първата договорка е за 15% средно увеличение в леката промишленост. Вече е подписано споразумение между браншовите синдикати и работодателските структури в трикотажната промишленост и на производителите и износителите на облекло и текстил, съобщиха от КНСБ вчера. Първият договорен скок е по-голям от най-големия за тази година - 14.2% за туризма.
През следващата седмица се очаква подписването на споразумения за текстилната и за кожаро-кожухарската, обувната и галантерийната промишленост. Това са едни от най-ниско платените икономически дейности, показва справка на НОИ с броя на наетите и средния осигурителен доход по икономически дейности към май. Тя се прави, за да е в помощ на преговорите между синдикати и работодатели за най-ниските осигуровки.
Производството на облекло и обработката на кожи, което върви с производство на обувки, са две от четирите дейности със среден осигурителен доход под 400 лв. Почти 94 000 работници, които шият дрехи, вземат средно 384 лв., но около 12 000 от тях - неквалифициран персонал, получават 326 лв., което е под определения минимум за длъжността им. В обработката на кожи и производството на обувки средният доход е 386 лв., а заетите - 17 000. В производството на дървен материал средният доход е 390 лв., а заетите - 16 000. Най-нисък е осигурителният доход в ремонта на компютри и на домакински вещи - 312 лв. Там заетите са малко над 22 000 души. Навсякъде неквалифицираният персонал взема под минималния доход, което се обяснява със заетост на непълен работен ден.
В туризма средният осигурителен доход е 410 лв., но заетите са намалели от 122 000 на 113 000 за година. Продължава и тенденцията повече от половината от тях - 72 000, да се водят на непълен работен ден и да вземат средно 357 лв., което е 83% от минималния осигурителен праг за персонала, зает с услуга на населението.
Шампиони по доходи са в производството на кокс и рафинирани нефтопродукти, където средният доход е 1777 лв., но пък заетите в икономическата дейност са едва 1934. Сравнително хубави заплати с по-голям брой наети се получават в производството и разпределението на еленергия. В дейността работят над 22 000 души средно за 1400 лв.
Според синдикатите благодарение на увеличението на праговете излизат на светло доходи, които иначе работодателите дават под масата. Бизнесът обаче смята, че това е допълнителна осигурителна тежест, която в много случаи се налага административно и независимо от икономическата ситуация за сектори, където не е постигната договорка или изобщо няма преговори поради липса на синдикална или браншова структура.
ПОЛОЖИТЕЛНО
Пазарът на труда показва признаци на стабилизиране, след като за една година наетите в икономическите дейности, в които се определят минимални осигурителни прагове, са намалели с едва около 45 000 души, показва справката на НОИ. Според нея към края на май т.г. осигурените в 85 икономически дейности са били средно около 1.88 млн. души, докато година по-рано те са били 1.927 млн. За сравнение - през 2011 г. спрямо 2010 г. наетите се бяха стопили с 320 000.
И с какво право някаква досадна казионна организация (в която не членувам под никаква форма) ще ми определя осигуровките? Вярно е, че доходите в цитирания сектор са ниски, но вдигайки разходите на работодателите И наетите ще доведе до риска с преместването на бизнеса в други държави с по-ниска цена на труда ... и в крайна сметка 0 лева осигуровки, а най-вероятно наетите ще се запишат в армията на безработните (т.е. като цяло минус за държавата, респ. всички нас). С тези си действия КНСБ не защитава интересите на работещите и със сигурност вреди на бизнеса.
Господа от КНСБ, запомнете!! На фона на икономическите реалност по света е по-добре нисък доход, отколкото нулев!